Политиките на ЕС, за да стигнат месото и зеленчуците от фермата до пазара
С планове на всяка отделна държава членка се вземат предвид местните особености в земеделието
Обща селскостопанска политика на ЕС, стратегии “От фермата до трапезата”, за биологичното разнообразие за 2030 г., за горите и за химикалите, планът за действие за “Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата”, програмите за околната среда и за равитие на селските райони - Брюксел разполага с множество инструменти за подкрепа, които невинаги са ясни за засегнатите земеделци, пък камо ли за широката общественост. Светлина върху възможностите, които ЕС предлага, хвърли дискусията на “24 часа” “По-зелено земеделие в България - стратегически план”. Събитието събра на една маса, макар и част от нея да бе виртуална, заместник-министъра на земеделието, храните и горите Явор Гечев и българската евродепутатка от групата на “Обнови Европа” и членка на комисията на ЕП по земеделие и развитие на селските райони Атидже Алиева-Вели. Включиха се още председателката на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова, Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България и на Националния съюз на говедовъдите, както и младият фермер Антон Тотев, собстеник на иновативна оранжерия до Сандански, главен оперативен директор на “Мелиса фрукт". През 2018 г. той бе отличен като агроинвеститор в конкурса на в. “Български фермер” - “Агробизнесмен на България. Шестата поред онлайн дискусия е част от проекта “Тренд Европа”, който “24 часа” изпълнява в партньорство с Европейския парламент.
Пандемията показа още по-отчетливо водещата роля на земеделието за европейските граждани. Българските фермери успяха дори и при затруднени доставки и логистика да се справят и
да не допуснат дефицити
на храна в магазините
Те обаче са изправени и пред нови изпитания - климатичните промени и натискът за все “по-зелено” производство с по-малко пестициди и химия, по-високи изисквания за хуманно отношение към животните и по-щадящо обработване на почвата.
Във все повече европейски страни се надига глас и за по-справедливо разпределение на субсидиите и по-голяма подкрепа на малките и средните стопани за сметка на големите. Приоритет навсякъде са още младите фермери и въвеждането на иновации в селското стопанство. Всички тези теми са заложени и в най-мащабната досега реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) за новия програмен период до 2027 г. Заради закъснението в приемането на законодателството тази и следващата година ще са преходни и подпомагането и изискванията ще бъдат по старите правила. Въпреки това всяка страна, в това число и България, до края на 2021 г. трябва да обяви пред Брюксел какви са плановете му за сектора.
Именно националният “Стратегически план за развитието на земеделието и на селските райони за периода 2023 – 2027 г. и политиките на европейско ниво бяха главна тема на дискусията.
През юни след нелеки преговори бе постигнато временно споразумение между Европарламента и Съвета на ЕС за новата ОСП, с което тя става по-справедлива, по-екосъобразна, с по-силен акцент върху хуманното отношение към животните и по-гъвкава. От януари 2023 г. нататък ще започнат да се съблюдават по-амбициозни цели за опазване на околната среда и във връзка с климата, съобразени с целите на Европейския зелен пакт. Също така в новата ОСП е предвидено
по-справедливо разпределяне
на помощта, особено на
предназначената за малките
и средните семейни земеделски стопанства, както и за младите селскостопански производители. “През цялото време на преговорите комисията работи за нова обща селскостопанска политика, която да подпомага Европейския зелен пакт. С постигнатото споразумение се поставя началото на коренна промяна на селскостопанските практики в Европа. През следващите години ще защитаваме влажните зони и торфищата, ще отделяме повече земеделска земя за биологичното разнообразие, ще насърчаваме биологичното земеделие, ще открием нови източници на доходи за селскостопанските производители - като улавяне на въглеродния диоксид, и ще започнем да преодоляваме неравенствата в разпределението на подпомагането на доходите”, заяви зам.-шефът на Еврокомисията Франс Тимерманс.
“Не очаквам изненади, защото постигнатото споразумение беше един голям компромис, но компромис с амбиции, който беше постигнат много трудно. Преговорите бяха много тежки, но без отстъпление от амбициите на Европа за по-зелено земеделие. Така че аз, като част от групата на “Обнови Европа” мога да кажа, че ние сме изключително удовлетворени от постигнатото споразумение”, посочи евродепутатката Алиева-Вели.
Съгласно новите правила всяка държава членка трябва да изготви стратегически 5-годишен план за прилагането на ОСП, като следва въведени на равнище ЕС опростени правила. Това ще позволи да бъдат взети предвид местните особености и да се наблегне върху постигането на резултати.
България е на финала в разработването на плана, по който ще става подпомагането на земеделието ни. Ще спазим срока и докумените ще бъдат изпратени в Брюксел до края на годината, заяви зам.-министър Явор Гечев. Вече
са готови т.нар. инструменти
за подкрепа по стълб 1 - директните плащания
До края на месеца трябва да е разписана и инвестиционната част по Програмата за развитие на селските райони.
“Най-големият риск по повод екологичните изисквания е те да не затруднят така производителите, че да се стигне до отстъпление от земеделието, да има повишаване на цените заради свръхизисквания, които трудно може да бъдат изпълнени. Постарали сме се да направим симбиоза между земеделския сектор и екологичните изисквания, така че вторите да не съставляват съществена трудност по отношение на реализитането. Надявам се да сме се справили”, каза Явор Гечев.
Българският евродепутат Атидже Алиева-Вели съобщи, че на 23 ноември е предвидено Европейският парламент да одобри окончателно постигнатото политическо споразумение за Общата селскостопанска политика от юли. След това обаче и Съветът на ЕС трябва да го гласува, а това се очаква да се случи на 2 декември.
Виждаме колко малко време имаме и този път се надявам, че сме си научили уроците и ще имаме един отличен стратегически план пред Брюксел, каза още Атидже Алиева-Вели. Тя обърна внимание, че трябва да имаме предвид и важни европейски документи като стратегията “От фермата до трапезата”, която предстои да бъде приета окончателно на 19 октомври. Тя трябва да е неизменна част от стратегическите планове на държавите членки. Това се отнася и за стратегията за биоразнообразието. Затова и стратегическият план трябва да се адаптира и според тях. Категорично България има нужда от по-зелено земеделие, по-модерно, по-дигитално земеделие, каза евродепутатката.
“Считам, че този план трябва да разгърне потенциала на българското земеделие, защото в момента имаме уникалния шанс поне да се доближим до средноевропейските нива. За първи път Еврокомисията дава толкова голяма свобода на държавите членки. Даде я, защото отчита все по-големите различия между самите държави. Затова трябва да направим така, че мерките и целите, които сме си поставили до 2030 или до 2050 година, да бъдат неизменна част от всеки стратегически план”, каза Атидже Алиева.
Според председателката на Института за агростратегии и иновации фокус не трябва да бъдат парите.
“Колко пари трябва да е последният въпрос. Първо
трябва да кажем какво искаме да направим.
На европейско ниво нещата изглеждат подредени, ясно е кое след кое следва. Важно е и на българско ниво това да е така”, подчерта Светлана Боянова по време на онлайн дискусията, която се излъчваше на живо на сайта и във фейсбук страницата на “24 часа”.
Според животновъда и млекопреработвател Димитър Зоров обаче разликите в субсидирането на българските фермери с европейците е огромният проблем. Без да има изравняване с другите страни, ще е катастрофа за нас, смята той. И разговорите за дигитализация в животновъдството ще си останат само на теория, защото просто няма да има крави.
И младият земеделец Антон Тотев, собственик на иновативна оранжерия край Сандански, изрази учудването си защо неговото производство на салати не се субсидира и с 1 лв., освен самото подпомагане за проекта. Според Тотев е важно да определим към какво се стремим след 10 г. в земеделието ни, но и да обръщаме внимание на текущата ситуация. А тя при тези повишаващи се разходи прави така, че в един момент може да се окаже, че няма кой да купува произвежданата стока.