Осем ротонди като в Древния Рим разкриха археолози на Перперикон
Структурите са датирани от III-VI век, в тях погребвали знатни обитатели на скалния град
Археолозите се натъкнали на много монети и украшения от различни периоди
Комплекс от 8 ротонди мавзолеи, сравними с тези в Рим, откриха археолозите при последните разкопки на Перперикон. Според специалистите такава концентрация на ротонди не е откривана не само на Балканите, но и в останалите провинции на Римската империя.
Мавзолеите cа разкрити в т.наp. южен кваpтал и вероятно cа cвъpзани c намиращата се на около 40 метра най-голяма раннохристиянска базилика в Родопите. В ротондите са били погребвани знатни обитатели на древния Перперикон. Структурите са датирани от III-VI век. Те са изградени по един и същи начин, а диаметърът на всяка е между 7 и 8 метра.
Всеки мавзолей е имал предверие, а при един от тях дори е запазена основата на колона, която според археолозите показва, че са имали колонади.
Най-вероятно в ротондите е имало саркофази, но нищо не е запазено, археолозите ги разкриват само като архитектура. Сериозни поражения на структурите са нанесени още през XIII-XIV век, когато районът е бил застроен с неугледни средновековни сгради. Въпреки това при 5 от мавзолеите са запазени част от зидовете, някои с до 1,5 метра височина. От останалите 3 археолозите са открили само следи от основи.
“Подобни комплекси има единствено в Древния Рим, което ни навежда на мисълта, че става въпрос за италийска традиция, но тепърва ще трябва да се правят проучвания”, заяви ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров.
Разкрити са и сгради, свързани с голямата базилика, и вероятно са били част от епископска резиденция. Археолозите се натъкнали на много предмети от различни периоди. Сред тях има монети, украшения, части от мощохранителници. Любопитна находка е парче от питос (глинен съд), върху което грънчарят е изобразил бягащ заек.
В скалния град на траките е намерен и уникален купел за кръщаване на младенци. Той също е от VI век. Такива са открити само няколко на територията на България.
Проф. Овчаров е убеден, че последните разкрития на Перперикон ще предизвикат интереса на туристите. Заради пандемията през 2020 г. посетителите на древния град били предимно българи. Това лято обаче се забелязвало увеличаване на чуждите туристи.
“Перперикон доби широка популярност и все по-често се посещава от граждани на съседни балкански държави. Тази година имаше много туристи от Турция, при това те не са наши изселници. Често идват и групи румънци. Явно Перперикон добива популярност и в Русия, защото имаше и такива групи”, допълни проф. Николай Овчаров.