Отчаяни варианти в Пловдив: Деца от началния курс учат онлайн на работните места на родителите си
Ако няма баба и дядо да помагат, се взимат и болнични, за да не е детeто само вкъщи
Родителите на деца от началното училище в Пловдив прибягват до отчаяни варианти, за да се справят с онлайн обучението, и ги водят със себе си на работа или търсят болнични, за да не ги оставят сами вкъщи. По закон децата до 12 години не трябва да бъдат без надзор и ако няма баба или дядо да помагат, а отпуските на родителите са свършили, защото дистанционно се учеше и през миналата година, се налага човек да впрегне цялата си изобретателност.
„Няма друг вариант, освен да водя 8-годишната си дъщеря Биляна с мен на работа. Освен родител, аз съм и учител и имам частна занималня. Ако работата ми не беше такава, нямаше по никакъв начин да се справим с онлайн обучението“, сподели Мирослава Костова, майка на второкласничка от у-ще „Яне Сандански“. Като специалист тя определя онлайн обучението като тежко и за децата, и за родителите. „Стоенето през компютрите уморява децата, те губят концентрацията си, разсейват се и категорично не е добър вариант за толкова малки ученици, смята Костова. Тя разказа, че в занималнята има деца от ОУ „Райна Княгиня“, които още в началото на седмицата са на онлайн обучение. „Родителите ги пращат при нас заедно с лаптопите и часовете им и подготовката им впоследствие се провеждат в занималнята“, обясни Костова.
В семейството на Стойка Пенчева, която също има второкласничка, се справят, като със съпруга си разпределят надзора над детето си почасово. „Съпругът ми е военен пенсионер, аз работя в администрация и досега не сме имали проблеми с онлайн обучението. Детето свикна, справя се“, коментира Пенчева.
Ако обаче и двамата родители ходят на работа, а не се трудят от къщи, се налага да се взимат болнични. "Не се оплаквам, но не е лесно. Имаме близнаци - момче и момиче, които са втори клас в училище "Васил Левски", заяви Величко Кюханов. Двамата със съпругата му много рядко могат да разчитат на роднини за помощ. "Отпуските ни вече почти свършиха, налага се да взимаме и болнични, за да сме край децата си, когато са пред компютъра вкъщи", добави Кюханов. Той е наясно, че има механизъм за получаване на финансова помощ за отглеждане на деца вкъщи, но двамата със съпругата му не отговарят на условията.
„Да ви кажа честно, доста трудничко е, тъй като освен майка на второкласничка, имам и дете на две години", заяви Теодора Тенчева, чиято дъщеря Виктория започва утре обучение онлайн. Съпругът й работи на смени през седмица. "Децата са по- концентрирани, когато са в училище, имат по-голям респект към учителите там, отколкото вкъщи пред компютъра", каза още Тенчева. Тя добави, че при дистанционното обучение неминуемо има пропуски в усвояването на материала, тъй като прекият контакт с предавателя е за предпочитане.
"Ясно е, че не мога са кажа на двегодишното си дете да не мърда и мълчи, докато каката учи пред компютъра. Нашите учителки са много добри в онлайн обучението, но друго е, когато децата са в клас. А и стоенето дълго време пред компютър уврежда очите на децата", заяви майката. Тя научи от репортерите ни, че има право да получи финансова подкрепа, когато детето е на онлайн обучение. „Ще се позаинтересуваме да видим какво можем да направим", каза Теодора Тенчева.
"Трудничко се справяме, когато дъщеря ми мине на дистанционно. Но не е страшно, все пак аз съм счетоводителка и работя от къщи", заяви Яна Апостолова, чиято дъщеря е в трети клас в училище "Черноризец "Храбър" в район "Тракия". Тя изрази задоволството си, че детето й е много съзнателно и ученолюбиво и не създава проблеми по време на уроците, а учителката и Ваня Бонева е много добър специалист.
"С дъщеря ми натрупахме опит в онлайн обучението. Тя започна, когато беше в първи клас. Тогава ни беше на всички най-трудно, тъй като се принуждавахме да помагаме на децата си" каза Яна Апостолова. С течение на времето посвикнали, но всички предпочитат да се обучават присъствено.
"Присъственото обучение е най-добро, но и дистанционното е вариант в пандемията. Нашето училище разполага с облачни технологии и интернет връзката ни е много добра", заяви преподавателката от училище "Черноризец Храбър" в „Тракия” Ваня Бонева. Тя добави, че най-проблемно е с първокласниците, които за първи път са на онлайн обучение.
"По-големите деца вече се оправят сами и така помагат на родителите си, на които също не е лесно", поясни Бонева.
Мария Сиракова, която е начален учител с над 40-годишен стаж, признава, че преминаването на онлайн обучение е било сложно за нея заради липсата на опит с технологии.
„Доста време ми трябваше да свикна с платформата, с начина на контакт с децата“, призна тя. Според нея и колегите й основният проблем е, че работят на сляпо, а онлайн обучението осакатява живия контакт с децата и те губят контрол върху процеса на преподаване.
„Разсейват се, доскучава им, влизат, излизат от общия чат. Трудно е“, споделят преподаватели от началния курс. Те се опасяват също, че обучението в онлайн среда неизбежно води до психологически проблеми, до отчуждение, особено при най-малките.
"Надяваме се този път бързо да преодолеем вълната и децата да се върнат бързо в училище. Знаем, че на много родители е трудно, но при тази ситуация онлайн обучението е единственият вариант да предпазим учениците от зарази”, заяви зам.-шефът на РЗИ д-р Аргир Аргиров.