Инфлационен шок - следва ли стагфлация?
Поскъпване цяла зима ще вдигне приходите
в бюджета у нас - така и държавата
ще има ресурс да смекчи ценовия удар
Инфлацията рязко спадна в началото на пандемията, тъй като потреблението потъна заради паниката при първия локдаун. Това доведе и до срив на международните цени на петрола и природния газ, което допълнително свали инфлационния натиск – дори през януари тази година беше отчетена дефлация от 0,6% на годишна основа, за първи път от края на 2016 г. насам. Бързото икономическо възстановяване сложи край на този спад на инфлацията. Още през пролетта на 2021 г. инфлацията се ускори
и през лятото
вече се върна на
предкризисните
нива
Досега ситуацията беше нормална – икономиката се възстановява и инфлацията се възстановява, нищо извънредно. Но това неизбежно ще се промени заради енергийния шок.
През лятото цената на природния газ рязко се покачи. В САЩ цената му през първата седмица на октомври е с над 240% нагоре спрямо същия период на предходната година. В този период на годината не е имало толкова висока цена от 13 години насам. Рекордни са цените на втечнения природен газ и в Азия. В Европа след плавно поскъпване цените на газа
направо
експлодираха за
няколко седмици
през септември, достигайки пикови нива в началото на октомври, които са 7-8 пъти по-високи от същия период на предходната година.
Спецификата в Европа е, че въпреки възстановяването на икономиката и потреблението на енергия доставките на природен газ тази година са около 10% по-ниски, отколкото през 2019 г. според данните на ACER, Европейската агенция на енергийните регулатори. Спада вносът на втечнен газ заради по-голямото търсене в Азия, но най-вече спада вносът на газ по газопроводи - от Русия и Норвегия. Наскоро Норвегия обяви, че ще увеличи доставките на газ за Европа, Русия също обяви, че ще увеличи доставките, особено когато Европа даде лиценз на газопровода “Северен поток 2”.
Очакванията са, че проблемът с шоково високите цени на природния газ в Европа вероятно ще се разреши до няколко месеца, най-късно напролет. Такива са оценките и на пазарите – фючърсите на природния газ вече спаднаха с 26% за последната седмица, а фючърсите за пролетта на 2022 г. са двойно по-ниски от сегашните нива. В България до месеци ще бъде довършена газовата връзка с Гърция, което ще позволи да се доставя по-евтин азерски газ.
Но дори и да е временен, шокът на енергийните цени ще има сериозни последици.
Заради поскъпването на природния газ поскъпна и електрическата енергия, а дефицитът му доведе и до пускане на централи на въглища. Което пък доведе и до поскъпване на въглищата и на квотите за замърсяване, а то също допринесе за цените на тока. В последните седмици цената на електричеството на едро стигна двойно и тройно по-високи нива от нормалните преди пандемията.
Скъпият природен газ и електрическа енергия тепърва ще се пренесат в цените на дребно. След като фирмите са получили големите фактури за ток за август и сега за септември, те неизбежно започват да калкулират повишения в своите цени. Така че следващата седмица, когато статистиката оповести инфлацията за септември, тя най-вероятно ще е още по-висока и ще бъде последвана от
ценови
увеличения
и през
октомври -
ноември
В Европа инфлацията също се покачи през септември, движена изцяло от цените на енергията и това се очаква да продължи до края на годината.
Но това не е всичко. По-скъпият природен газ и електричество би трябвало да се отразят на цените на дребно на тока и парното в България от 1 януари. Ако това се случи, през януари ще бъде истинският ценови шок с нива на инфлацията, невиждани от 13 г. насам.
Скъпите цени на енергията за фирмите и домакинствата ще изядат част от покупателната им способност, съответно те ще трябва да ограничат други свои покупки и инвестиции. По този начин енергийният ценови шок може да доведе до спад на производството и да се стигне до стагфлация – т.е. едновременно инфлация и стагнация. Притесненията са, че може да се повторят 70-те години, когато едновременно има висока инфлация и икономическа стагнация заради петролния шок.
Тук е много важно как ще реагират властите на тази ситуация. БНБ през септември вече обяви мерки, с които
да охлади
огромния растеж
на ипотечните
кредити
Очаква се затягане на паричната политика по света, някои централни банки вече го направиха, скоро това се очаква и в САЩ и вероятно и в Европа. Целта е да не се позволи на еднократен ценови шок от енергията да доведе до постоянно висока инфлация за години напред.
Правителствата също имат роля – от една страна, да подкрепят възстановяването през бюджетната политика, от друга страна, да не разширяват дефицитите, за да не раздуват инфлацията.
В България ситуацията е по-особена, защото страната ни е голям производител на електричество и през последните месеци реализира огромен износ на ток на високи цени.
Износът на ток тази година се е увеличил почти двойно, а приходите от този износ са в пъти по-високи заради високите цени, водейки до свръхпечалби в държавната енергетика. Така че
България като
цяло печели от
енергийната криза,
а държавата ще реализира значителни приходи под формата на ДДС, въглеродни квоти, данък печалба, както и от дивиденти от държавните енергийни компании.
Допълнителните бюджетни приходи може да достигнат милиарди левове, ако цените се запазят високи цялата зима – с част от тези допълнителни средства държавата може да компенсира пострадалите от ценовия шок. Нещо повече, държавата директно може да предотврати част от ценовия шок. Например бюджетът може да поеме поскъпването на газа за топлофикациите, така че да не се вдигат цените на парното през зимата.
Другият вариант е да се компенсират директно домакинствата по примера на месечните добавки към пенсиите тази зима. Междувременно трябва да се ускорят строителството на газовата връзка с Гърция и ремонтът на ПАВЕЦ “Чаира”, както и бързо да се свържем с електрическата борса на Румъния, където цените често са по-ниски от нашите. С бързи мерки може да се избегне най-лошият сценарий за стагфлация.