Димитър Ганев: Най-опасният противник на Радев са токът и инфлацията, не Герджиков или Панов
Кандидатирането на Карадайъ за президент е за максимална мобилизация на ДПС за парламентарния вот
След изборите ще има кабинет, защото ДБ загубиха монопола на легитимиращ фактор
Заради възродителния процес ДПС е формация, организирана като защитна - оттам и реакцията за Пеевски - няма да оставим своите
Герджиков или Панов на II тур? Започнете прогнозите от 11 юли, когато 650 хил. подкрепиха ГЕРБ, а 350 хил. – “Демократична България”
Кампанията няма да е конфронтационна – Радев и Герджиков не искат сблъсък с Панов
“Има такъв народ” ерозира, “Продължаваме промяната” леко дръпнаха назад – нямат собствен кандидат за президент, загуба от 20-30 хиляди гласа ще остави Манолова извън парламента
- Мустафа Карадайъ ще е кандидат-президент от ДПС, а Делян Пеевски се връща като водач на две листи. За какво е знак това, г-н Ганев?
- Кандидатурата на Карадайъ за президент е функция от това, че изборите са 2 в 1.
Кандидатите за президент на всички партии играят и роля на локомотив за парламентарните избори. В този смисъл ходът е тактически и е свързан с опита за максимална мобилизация на партията за парламентарния вот.
Колкото до присъствието на Делян Пеевски, тук има по-дълбок пласт. Движението за права и свободи е пряко следствие от проведения възродителен процес от българската държава в края на 80-те години.
В този ред на мисли ДПС е организация, която е формирана като защитна, като формация, която пази своите от външни заплахи. Да се откажат от някого, да се дистанцират от него, би било нарушение на фундаменталната задача на тази организация. Затова не трябва да ви изненадва реакцията в защита на Пеевски при излизането на името му в списъка “Магнитски”. А присъствието му в листите е просто продължение на това – ние няма да оставим своите.
- Генерал, професор и магистрат са трите основни кандидатури, които на 14 ноември ще се състезават за президент и така интригата около президентските избори се заплете?
- Заплете се, защото ГЕРБ и “Демократична България”, общо взето, дадоха максимума от себе си в избора на кандидат-президент. Да започнем от ГЕРБ. Какво се целеше от партията, преди да подкрепи проф. Герджиков?
Освен че кандидатурата трябваше да бъде приемлива за партийното ядро, трябваше и да отвори формацията към групи, които не са традиционни избиратели на ГЕРБ.
И нещо особено важно – да се направи стъпка в посока към излизане от политическата изолация, в която изпадна партията в последните месеци. Подкрепата за проф. Герджиков отговаряше на всички тези условия. Потенциалът му да привлече периферия е налице, като от кампанията зависи какъв дял ще е тя.
Кандидатурата на проф. Герджиков не може да предизвика тази неприязън към себе си, или както е модерно да се казва “хейт”, какъвто би имало при всяка партийна кандидатура, само защото е от ГЕРБ. А това без съмнение е поне малка крачка към излизане от изолатора, в който е поставена партията на Борисов.
- Каква ще е траекторията на Лозан Панов?
- За “Демократична България” предизвикателството беше още по-голямо. В полето им се намести нов играч в лицето на Петков и Василев. Част от демократичната общност пък си харесва Румен Радев.
Освен тези конюнктурни политически казуси пред ДБ трябва да се има предвид, че техните симпатизанти, меко казано, не са хомогенна група. Там от 20 души може да има 20 различни мнения. В този ред на мисли си представете само колко сложна задача имаха от “Демократична България”. Преди всичко трябваше да излъчат кандидат, различен от Радев, за да им даде идентичност и лице, особено нужно при наличието на “Продължаваме промяната”. И същевременно този кандидат да успее да се приеме от тази нехомогенна група, която наричаме демократична общност. Панов отговори на всички условия и може би е сред много малкото, които тази общност приема напълно безкритично. Той е легитимен техен представител, когото те припознават като свой, при това без нюанси.
- Самият Панов влезе остро в надпреварата, наричайки президента Радев “фалшив герой”. Такъв конфронтационен стил ли да очакваме в кампанията?
- Лозан Панов се позиционира изключително точно от гледна точка на политическата технология. Както вече споменах, немалка част от симпатизантите на “Демократична България” имат симпатии към Румен Радев и Панов е длъжен да се дистанцира от него, за да “прибере” тези гласове под своите знамена и те да не предпочетат в крайна сметка Радев пред него на първия тур. Освен това Лозан Панов може да си позволи да се конфронтира, защото нито проф. Герджиков, нито Радев ще посмеят да открият огън срещу него. Защо? Защото нито един от двамата не иска да копае пропаст между себе си и електората на “Демократична България”, защото тази електорална група ще му трябва на втори тур. Само си представете Радев да влезе в тежък сблъсък с Панов. Ами нали по този начин ще дистанцира демократичната общност и гласовете им на втория тур или няма да излязат, или ще подкрепят ректора. Всичко това няма да позволи кампанията да се превърне в тежко конфронтационна особено предвид факта, че проф. Герджиков има ясна линия в кампанията, която е обратната на агресивния стил и конфронтацията.
- Кой всъщност е най-силният противник на Радев, който ще се изправи срещу него на евентуален балотаж?
- Най-опасният противник на Румен Радев са цената на електричеството и инфлацията като цяло. Още преди месец изразих мнението, че ГЕРБ не може да спечели президентските избори, но Радев може да ги загуби. Или по друг начин казано, ако има балотаж между проф. Герджиков и Румен Радев, евентуалната загуба на генерала може да е свързана много повече с разочарование от него самия и неговото служебно правителство, а не толкова от прилив на подкрепа към ГЕРБ или отлично представяне на Герджиков в кампанията.
- И все пак допускате, че именно Герджиков би бил опонентът на Радев при балотаж.
- В “Тренд” изчаквахме всички основни политически сили да издигнат своите кандидати за президент, за да пуснем терен на проучване, в който вече да имаме напълно ясна картина кои са претендентите както на президентски, така и на парламентарни избори. Не би било професионално и коректно да давам оценки, преди да съм видял социологическите данни на агенцията. Изхождайки исторически, ще видите, че до балотаж на президентски избори са стигали само и единствено кандидати, подкрепени от някоя от двете големи към дадения момент партии. Има едно изключение, и то е Волен Сидеров през 2006 г., който стигна до балотаж срещу Първанов. Не пренебрегвам мажоритарния характер на вота, но и не подценявам подкрепата на дадената партия. И тъй като забелязвам, че много хора се упражняват на тема дали Герджиков или Панов биха се класирали на евентуален балотаж срещу Радев, само ще кажа, че ГЕРБ на последните избори имаше близо 650 хиляди гласа, а “Демократична България” близо 350 хиляди.
- Всички са убедени, че парламентарният вот е по-важен от президентския, но всъщност изборът за държавен глава го засенчи. Защо се получи така?
- Президентският вот стана интересен по няколко причини. На първо място, появи се интрига, каквато допреди 10-ина дни липсваше. На второ място, в рамките на тази година имахме вече два парламентарни избора и тази плоча взе да омръзва. И на трето място, трябва да се има предвид, че българинът мисли политиката най-вече през личности. Дай сега да дадем властта на царя, после пък на Борисов, я да видим какво ще направи Трифонов и т.н. В този ред на мисли президентските избори в качеството си на мажоритарни и на сблъсък между личности инстинктивно хващат вниманието ни.
- Но парламентарните избори решават въпроса за властта в страната. Какви са сценариите за изхода от тях?
- Предстоящите парламентарни избори няма да са от поредицата на априлския и юлския вот. През април и юли избирахме между едни и същи партии, структурата помежду им беше, общо взето, сходна с изключение на първото място. И затова резултатът в крайна сметка беше един и същ – провал в основната задача да се излъчи редовно правителство.
- Какво обаче ще е различното сега?
- Изборите ще са 2 в 1. Едните ще влияят на другите и обратното. Имаме нов играч на политическия терен - “Продължаваме промяната”, който ще размести пластовете. И крайният резултат най-вероятно ще е различен и ще се излъчи редовен кабинет.
- Как формацията на Кирил Петков и Асен Василев ще размести пластовете?
- Вижте, имаме няколко, общо взето, сигурни величини на предстоящите парламентарни избори - това са ГЕРБ, БСП и ДПС.
От тях можем да очакваме нещо близо до резултатите им от последните избори. Да, възможно е 1-2% нагоре или надолу, но не нещо много повече от това. Няма и кой знае какви основания за съществена промяна в подкрепата към тях.
Въпросителните са “Има такъв народ”, “Продължаваме промяната”, “Демократична България” и формацията около Манолова.
ИТН ерозира и не знаем докъде ще стигне този спад. “Продължаваме промяната” има потенциал за ръст, но там има и предизвикателства. Леко потънаха, като интригата се завъртя около президентските избори, защото нямат самостоятелен кандидат. Въпросителна е дали ще има решение на Конституционния съд за гражданството на Кирил Петков преди изборите. Чакаме и листите им. От евентуалната динамика при Петков и Василев в известна степен зависи и представянето на “Демократична България”, но засега и те стоят стабилно. Манолова трудно ще си опази електората, защото “Продължаваме промяната” стъпи и на нейното поле, а там загуба на 20-30 хиляди гласа може да я остави извън парламента.
- Заявихте, че следващото Народно събрание ще излъчи редовен кабинет. Кое ви дава основание за такава прогноза?
- Виждам разликите с последните два парламента. През април и през юли имаше много тежко поставени червени линии – в никакъв случай с този и онзи. После стана ясно, че май никой не иска с никого.
Но сега на сцената има нов играч в лицето на формацията около Петков и Василев, които казват: “Може с всички при определени условия”. Т.е. говори се вече доста по-консенсусно.
И още нещо. В 45-ото и 46-ото народно събрание “Демократична България” си беше извоювала много важен статут – на партия, която да може да е легитимиращ фактор за следващ редовен кабинет.
Какво означава това? Ако Христо Иванов не беше дал подкрепата си за правителството, то тази власт щеше да започне на куц крак, без първоначален кредит на доверие, да е слаба и за малко. В следващото Народно събрание “Демократична България” няма да държи това монополно положение на легитимиращ фактор, защото “Продължаваме промяната” също може да играе тази роля. Това прави съставянето на кабинет по-възможно. И на последно място, но не по значение – и на хората, и на партиите им писна от избори.
CV
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна
Магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Доктор по политология. Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
Съосновател е на изследователския център “Тренд”