Стара Загора очаква плавна раздяла с въглищата
Гледа към водорода и IT технологиите
Зелената сделка на Европа изисква да спре употребата на изкопаеми горива, в т.ч. и въглища за производство на електричество и декарбонизация на икономиката като цяло. Тя засяга пряко комплекса "Марица изток" с неговите три открити рудника и 4 топлоелекрически централи. Смята се, че от тях зависи хляба на близо 92 хиляди души, пряко работещи там и техните семейства. Поне 20 процента от тях живеят в Стара Загора.
Специалисти коментират, че е много важно как ще стане този преход от високовъглеродни към нисковъглеродни производства. И най-вече, че не бива да се травмират и плашат хората, чийто поминък зависи от това. При скорошното си посещение в Тракийския университет еврокомисарят Мария Габриел предупреди, че решенията по тази тема трябва да се вземат съвместно с бизнеса и с гражданите.
Слухът, че България е обещала пред Европейската комисия за затвори централите си на въглища до 2025 г. наистина е притеснителен. Тази "експресна" дата е свързана с ненаписаното домашно на властта през изминалите 10 години и последците като законодателни изисквания. Според кмета на Стара Загора Живко Тодоров разумният срок за този преход е 10 години, според ректора на Тракийския университет доц. д-р Добри Ярков - 15 години. Хората от района се питат защо Германия обяви, че ще ползва въглища до 2038 г. като краен срок, а ние се правим на по-големи католици от папата.
В неделя, 10 октомври, най-после служебният министър на енергетиката Андрей Живков отпусна натрупаното напрежение, като каза по Нова телевизия, че индикативните дати за затваряне на въглищните централи, които ще дадат, са 2035, 2038 и 2040 година. Те задължително следва да се одобрят и от Народното събрание. За тези три варианта задължително ще се разработят сценарии за начина и конкретните стъпки на прехода.
Това обаче едва ли е успокоило миньори и енергетици от комплекса "Марица изток", които се готвят на 13 октомври, сряда, да организират пред Министерския съвет в София, протестен митинг-шествие в защита на въглищната икономика и на работните си места.
Сега всички говорят за необходимостта от справедлив енергиен преход. Той трябва да бъде плавен, на етапи. Неслучайно първият извод, който направи проведената през миналата седмица в Стара Загора четвърта конференция на кметовете на "въглищни" общини от Централна и Източна Европа бе, че Министерството на енергетиката трябва да обяви дата за края на прехода и план за трансформация на въглищните мощности, за да може бизнесът да планира своето развитие, да привлече инвестиции, съвместно с местните власти, от предвидените средства за региона и активно да участва в създаването на необходимите нови работни места.
А и не всички са примирени с тоталната раздяла с въглищата. Синдикатите от мини "Марица изток" неотдавна организираха подписка, която бързо събра над 100 хиляди подписа в областите Стара Загора, Сливен, Ямбол и Хасково. В нея се настоява да се запазят работата на комплекса и работните места в него. За целта се иска да бъдат преразгледани поетите от България ангажименти по Зелената сделка пред Европейската комисия, а топлоцентралите да бъдат включени в Плана за възстановяване и устойчивост, като в тях се въведат нови иновативни технологии за работата им на въглища.
Цените на емисиите, които трябва да плащат въглищните централи сега, за да работят, непрекъснато растат. Сероочистките вече не са достатъчни, усилията се насочват към улавянето на въглеродния диоксид, който се отделя при работата. Ако това стане, ТЕЦ-овете на въглища имат бъдеще, убедени са поддръжниците на изгарянето на въглища при производството на електричество. Неслучайно през 2020 г. в Стара Загора бе създадено сдружението "Клъстер Технологии за чиста околна среда", а основната тема, по която той работи в момента, е разработване на инсталация за улавяне на въглероден диоксид от димни газове и преобразуването му в суровина за химическата промишленост и енергетиката.
В тази посока са и търсенията на строзагорския учен проф. Жеко Ганев.
Вече съществуват редица предложения за проекти за развитието на "Марица-изток" като индустриален комплекс. Един от тях предвижда проучване, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на химически заводи, фотоволтаични мощности и малки модулни реактори, които да работят в пълен синхрон с мините и топлоцентралите от комплекса. Целта е да се улавят и използват въглеродните емисии от централите за производството на промишлени химикали с висока добавена стойност, както и за производството на синтетичен природен газ и алтернативни горива от въглища. Зад този проект стои и ръководството на мините, от държавните органи се иска да бъде направена пълна експертна оценка за потенциала и целесъобразността на проекта.
Същевременно водещи у нас университети разработват и проект за улавяне, транспортиране и депониране на въглероден диоксид, който установи, че има потенциал за складирането му в близост до топлоцентралите от комплекса "Марица-изток", твърдят от мините.
При неотдавношното си посещение в Раднево бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев също положиха подписите си в защита на комплекса и въглищното производство, но и предупредиха, че миньори и енергетици трябва да имат и план "Б". Те заговориха тук да се изградят ограмни батерии за съхраняване на електричество.
Тъкмо този план "Б" е много вероятно да се превърне в план "А". Затова Стара Загора вече гледа към водорода като източник на енергия и IT технологиите. Предвижда се в района на бившето старозагорско летища и край градовете Раднево и Гълъбово да бъдат създадени нови индустриални зони. Преди година в областния град бе открита уникалната по своя характер Професионална гимназия по компютърни науки и математически анализи. Към подготовката на кадри за IT промишлеността, която предстои да се развива в района, са насочени и двете най-нови специалности, открити в Тракийския университет - "Информационни технологии" и "Софтуерно инженерство".
Новина от последните дни също е свързана с бъдещето на местната икономика - по проект на европейската Платформа за водородна долина районът на Стара Загора е първият в цяла Централна и Източна Европа, което означава, че той е готов да работи по различни водородни проекти. Самата платформа е разработена от съвместното европейско предприятие "Горивни клетки и водород" за подпомагане на държавите - членки на IC8 за иновации на мисията. Неговата цел е да насърчи появата и изпълнението на водещи водородни проекти /"водородни долини"/ и да повиши осведомеността сред политиците, като по този начин се ускори преходът към чиста енергия.
Засега Стара Загора е самотен остров в Централна и Източна Европа на тази карта, но това е и възможност, конкурентно предимство, което трябва да ползваме с време, коментират от Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора.