1956 г.: Обвиняват Добри Терпешев, че готви преврат
Критикуват го, че е посетил
политически враг в затвора
3април 1956 г. Втори ден в София върви пленум на ЦК на БКП, който след това ще бъде наречен априлски и исторически. Секретарят на ЦК на БКП Тодор Живков вече е прочел доклада си, вървят изказвания.
Кипят колективен ентусиазъм, въодушевление и клетви за вярност към КПСС и БКП. На този фон се решава съдбата на участника в пленума - стария комунист Добри Терпешев.
Той е колоритна личност, но според някои историци и най-глуповатият сред ръководителите на БКП до 1944 г., а след това като държавен ръководител. Колегата Иван Бутовски от “168 часа” го определя като “най-простия ни държавник”. Но бай Добри, както е наричан от всички, е популярен сред хората и те му дават званието “народен генерал”.
Добри Терпешев е
учил само до трето
отделение
в хасковското село Изворово, но има изключително богата революционна биография. Участва в две въстания, три пъти лежи в затвора, веднъж е със смъртна присъда. Успява да избяга и се включва в партизанското движение. Става командир на чета, след това и командир и главен организатор на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) с чин генерал-майор.
Терпешев е сред главните фигури при завземането на властта на 8 срещу 9 септември 1944 г. На 12 септември става член на Политбюро, върховния комунистически орган. Участва в българската делегацията за подписване на примирието с антихитлеристката коалиция на 28 октомври 1944 г. в Москва.
По различни причини го местят от пост на пост и от стол на стол, докато през 1950 г. го махат отвсякъде и го оставят само народен представител, в парламента е до 1957 г.
Той сам признава, че много обичал да се изказва по всякакви въпроси и веднъж в Политбюро Вълко Червенков го срязал: “Ти какво се държиш тука като някой свекър!?” “Това уби в мен желанията да правя повече изказвания, започнах да се стеснявам”, жалва се Терпешев.
Но да се върнем на четвъртото заседание на пленума на 3 април от 15,30 часа. След почивката Георги Цанков открива заседанието и казва, че “другарят Тодор Живков ще докладва за някакви постъпили материали”. Те обаче не са “някакви”, а съобщават за подготвян преврат и смяна на ръководителите на ЦК на БКП.
Тодор Живков разказва как с Борис Тасков били на свиждане в болницата на Георги Дамянов, където лежал с остра бъбречна криза. Той им съобщава, че в неделя при него дошъл бай Добри Терпешев и му казал: “Георги, трябва да спасяваме партията и страната. Положението е сериозно. Как си ти със здравето? Можеш ли да станеш министър-председател или първи секретар на ЦК на партията?”
“След това бай Добри му съобщил и следното - продължил да чете Тодор Живков, - че трябва др. Вълко Червенков да се снеме от състава на ЦК и да се арестува. Подобно нещо той намекнал и за др. Георги Цанков...”
Живков обаче не спира дотук, а вдига още градусите на напрежението: “Другари, около ЦК се въртят военни! При излизане вчера те са пресрещнали др. Вапцаров и са поставили пред него въпроса, че трябва да се ликвидира със сегашното Политбюро, че най-малко 4-5 души, членове на Политбюро, трябва да се извадят от неговия състав...”
Напрежението в залата преминава в нервно оживление. Залата заприличва на разбунен кошер
На трибуната излиза Борис Вапцаров. Той е брат на поета Никола Вапцаров и баща на бъдещата известна кинорежисьорка Мая Вапцарова. Борис Вапцаров подробно разказва за срещата си с военните, които живо се интересували какво става в залата на пленума.
“Направи ми впечатление - докладва Вапцаров, - че
другарите говореха
много настървено,
с много озлобление
И един от другарите - полк. Симеонов, каза: “Слушай, ако вие не изметете сега 4-5 души от Политбюро, нищо няма да стане. Масите долу ще са възмутени...”
Тодор Живков прекъсва Борис Вапцаров и застава на трибуната: “Другари, сведенията, които имаме в ЦК на партията, че нашироко вече в нашите партийни среди и другаде се говори открито, че злото сега е в сегашното Политбюро на ЦК на партията. В цялата тази работа вече вземат участие и чуждестранните разведки!”
След тежките обвинения дават дума на Добри Терпешев. Той признава, че е бил на свиждане на Георги Дамянов и че Живков му обещал да не съобщава на пленума за това, а той, Терпешев, сам ще разкаже за това свиждане. Старият комвунист, разбира се, отрича да е фракционер и че е готвил преврат в партията.
И след това прави едно дълго изказване, в което не жали острата критика към Централния комитет, Политбюро, Червенков, Тодор Живков, Георги Чанков и дори към вече мъртвия Трайчо Костов.
Накрая на словото си е категоричен, че Вълко Червенков трябва да бъде изваден от състава на Политбюро. Но с уговорката, че той “не трябва да се унищожава, а да слезе в живота, да му се даде някакво министерство, да поработи с народа и да участва в ЦК...”
Веднага след изказването на Добри Терпешев дават думата на Тодор Живков, който информира, че днес радио “Париж” е предало информация за вчерашното заседание на пленума. Кои са се изказали и някои други подробности.
“Ние, другари, сме подбрали апарата, който работи около този пленум много внимателно. Всички хора се предупредени”, казва Живков.
И моли всички да не споделят нищо от пленума с хора извън ЦК. Защото “безотговорните разговори може да стигнат до чуждите разведки и ние с тези работи им даваме материал на подпалвачите на нова война и на реакционните сили...”
Да оставим реакционните сили на мира и да продължим разказа за нашия герой, който с изказването просто сам намазва клупа на въжето, което засегнатите другари тайно и тихо му приготвят.
Денят Х идва скоро
Добри Терпешев знае, че в същата килия на плевенския затвор, в която е лежал той преди 1944 г., сега е заключен Димитър Гичев. Той е известен политик от БЗНС, три пъти е министър в различни правителства, включително и министър без портфейл в кабинета “Муравиев” от 2 до 9 септември 1944 г. На съдебния процес от 12 до 16 април 1948 г. е осъден на строг тъмничен доживотен затвор за “вражеска контрареволюционна дейност”. Цялото му имущество е конфискувано. После присъдата му е намалена.
Два месеца след прословутия априлски пленум Добри Терпешев решава да посети плевенския затвор и между другото да се види и с Димитър Гичев. Не е искал разрешение от никого от висшето ръководство на партията.
През септември 1956 г. в София се провежда нов партиен пленум. На него Терпешев е разпънат на кръст от другарите си. Основната атака срещу него е, че в затвора се е срещнал с опасен политически враг.
“Случаят е съвършено случаен - обяснява бай Добри. - По-рано исках да отида в този затвор, там съм бил известно време, още повече аз наблюдавам вътрешното министерство.” (По това време той е завеждащ административния отдел на ЦК на БКП, който отговаря и за МВР - б.а.)
В ония години “култ” е една от най-употребяваните думи. Тя може да е обвинение, но може и да е оправдание - зависи от ситуацията. Терпешев също се хваща за тази дума: “По едно време поисках да посетя затвора, когато беше култът. Култът ми каза: няма да отиваш. Сега култа го няма и реших, че мога да отида. Но тогава го нямаше момчето (директора), мен не ме пуснаха и аз си тръгнах.”
Явно тази метафора с култа не трогва партийните съдници, много от които са истински “култовци”. Те упорито настояват бай Добри да признае греха си. Той,умишлено или не, пуска в действие простодушието и наивността си:
“Идвах аз по пътя и колата точ в точ, за мое нещастие се счупи там на вратата на затвора. Аз седнах на вратата на колата - дойде началникът на затвора: “Здравей, бай Добри!” “Здрасти!” “Ти си искал да влезеш в затвора. Ела сега.” Аз му казах, че бързам, че е топло. “Ела, ела.” Отидохме, разгледахме затвора. Струпаха се около мен затворници: “Що ни държите, защо не ни пуснете” - ей такива въпроси. Между тях беше и Гичев...”
Терпешев явно е подценил своите съдии. Той не може да предположи, че директорът на затвора веднага ще докладва по телефона за нечакания гост. От разпитващите най-непримирим е Тодор Живков: “Бай Добри, ти си отишъл в кабинета на директора: “Моля да ми доведете Гичев!” И срещата е станала в кабинета на директора. Това е Централен комитет и трябва да се говори точно!”
Кръстосаният разпит
обърква стария
комунист
Той продължава да отрича, че е искал да му доведат Гичев и че двамата са говорили в директорския кабинет. “Щом не ми вярвате, подпишете ми смъртната присъда!”, не издържа Терпешев.
До смъртна присъда, разбира се, не се стига.. Времената вече са други - неудобните се отстраняват чрез интриги и чистки. И при една от първите вълни за отстраняване на “старите партийни кадри” през юли 1957 г. Терпешев официално е обвинен в разколническа дейност заради критични изказвания срещу Живков и е отстранен от ръководството на БКП.
През 1961 г. му е отнета пенсията, през 1964 г. е изселен от София в Плевен. Умира през 1967 г. на 83 години. През 1990 г. посмъртно партийното му членство е възстановено.