Русия го доказа - електронният вот е голяма грешка
Изборите печели този, който развява байрака
На парламентарните избори преди седмица Русия си направи частичен експеримент с електронно гласуване и резултатът е плачевен – доверието към властта в големите градове съвсем се срина. Точно същото ще се случи на 14 ноември в България, нищо, че вотът е машинен.
Само преди година-две прозападната опозиция в Русия настояваше за гласуване по интернет. Сега видя как стават нещата и се завъртя на 180 градуса – забранете го!
А как стават нещата ли? Ето как. В 15 едномандатни района на Москва опозиционните кандидати водеха убедително според хартиените бюлетини. Вече бяха отворили шампанското, когато дойдоха резултатите от електронния вот и ги поляха със студен душ. Вместо шампанско,
всичките 15
изпиха по една
чаша с оцет
Тук няма да навлизам в технологията на вота и дали е имало фалшификации. Има-няма, за народа е важен принципът “око да види – ръка да пипне”. При хартиените бюлетини вотът се вижда и пипа от хиляди хора – членовете на комисии, наблюдатели, преброители на всякакви нива. Вярно, наяве излизат стотици дребни нарушения, но въздействието им е незначително и накрая недоволните мирясват.
При електронния вот е обратното - никой не вижда нищо с очите си. Истината е достъпна само за 3-4-ма експерти, а те са хора на властта. В резултат доверието напълно изчезва и властта стъпва върху много тънък лед.
Така ще стане и у нас на 14 ноември. Дори броенето да е перфектно, половината народ няма да повярва. С какво ще го убедят? С всенародни курсове по програмиране?
Путин вероятно съжалява за експеримента с електронния вот - и без него партията “Единна Русия” печелеше убедително. А сега докара нова вълна недоверие, която тепърва ще му пречи да заспи.
Другата поука е, че
при смесени
избори
мажоритарният
вот трябва
да е в 2 тура
В Русия половината депутати за Държавната дума се избират с партийни листи, а другата – с мажоритарен вот в 1 тур в 225 едномандатни района. Във всеки отделен район първият печели, дори да има едва 20-30 на сто от вота. Това много облагодетелства партията на Путин – “Единна Русия”. Тъй като в общоруски мащаб тя докарва около 50 на сто от вота, логично е навсякъде да бъде първа на първия тур. Така и стана, Единна Русия взе 88 на сто от мажоритарните мандати.
Точно същата тарикатска сметка си бе направила и БСП през 2009 г.. Но тя се оказа сметка без кръчмаря, защото ГЕРБ вече ги бе задминала по електорална подкрепа, а заедно с това им потурчи и бонуса от мажоритарния вот в 1 тур. Сама си е виновна, че не ми чете статиите – аз ясно обясних какво ще стане.
Тогава ГЕРБ взе всичките налични 25 мажоритарни мандата (като махнем резервираните за ДПС), но само на едно място техният кандидат имаше мнозинство от над 50 на сто. Ако имаше втори тур, резултатът щеше да е доста различен, защото избирателите на ДПС вероятно щяха да подкрепят кандидатите на БСП.
Тази есен ще видим как стават нещата. На 14 ноември ще гласуваме 2 в 1 и тогава или листите ще “дръпнат” президентския вот, или обратното. Но ако се стигне до втори тур, а той е доста вероятен, избирателите на третата, четвъртата и така нататък партии ще преценят кого от двамата първи да подкрепят. Ако резултатите от първия тур са близки, на втория ще са непредсказуеми.
Но да се върнем в Русия. Както е известно, “Единна Русия” спечели 324 от общо 450 мандата в Думата, запазвайки конституционното мнозинство. Втора е Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) с 57 мандата, “Справедлива Русия” е с 27 мандата, Либералдемократическата партия на Жириновски с 21 мандата и така нататък, и така нататък.
Всички
парламентарни
партии са
патриотични
и нямат нищо общо с никакви западни фондации. С изключение на комунистите, всички подкрепят Путин. Пълен крах на прозападните “проекти”.
Разбира се, Кремъл взе мерки да ѝ затвори устата. Но и без тези мерки резултатът щеше да е горе-долу същият. Не по-малко ударени са и видните леви фигури. Например дипломатът и историк Николай Платошкин, който е лидер на движението “за нов социализъм”, бе осъден на 4 години условно и лишен от правото да се кандидатира. Павел Грудинин, който бе президентският кандидат на КПРФ през 2018 г., също бе отстранен. И двамата са много популярни фигури, вероятно биха спечелили в едномандатни райони. Което не може да се каже за недоотровения Алексей Навални, който бе прибран в колонията. Той е герой на либералите, но едва ли има район, в който би взел 50 на сто от вота.
Сред патриотите, а те в Русия преобладават, има едно разочарование от либералната демокрация. Знаменитият мислител Александър Дугин се изказа, че тази имитация на демокрация е напълно излишна. Всъщност Русия е монархия, а Путин е де факто цар-император. Такива са руската култура, традиция и генетика.
Истината е, че руснаците се опариха от дивата псевдодемокрация на 90-те години и още ги боли. Онази епоха създаде трайно недоверие към всичко, що иде от запада. А събитията в Украйна през 2014 година го циментираха. Фината замазка на руския национализъм бе положена от постмодерните ценности - джендъризъм, мултикултурализъм, интерсекционализъм и другите ужасии.
Дотам изпаднаха
руските
прозападни
либерали,
че помолиха своите привърженици да си запушат носовете и да гласуват за комунистите в едномандатните райони. Но руските комунисти са още по-антизападни от “Единна Русия”.
Подобна реакция срещу вноса на ценности се забелязва не само в Русия, но и в Полша, Унгария, Чехия, бившата Източна Германия. Има го и у нас. Но дали го разбират грантодателите?
Ако например можех да поговоря с шефовете на “Дойче веле”, бих им казал, че всяка грантоедна статия, според която българите са суперкорумпирани, тъпчат циганите, тричат хомосексуалистите, бият жените и бесят негрите, води до много по-силен патриотичен отпор. Едно е да си го кажем сами, друго е да ни го натякват отвън, като че ли сме някакво отвратително племе, което само цапа територията.
Ето защо прозападните политически “проекти” у нас обикновено пият оцета, а шампанското е за партиите, които развяват байрака. Така стана това лято, така ще е на 14 ноември.