Защо пък да трябва всички да сме готини
Или как натискът да си перфектен разболява
“Всеки ден се опитвах да бъда перфектна. Колкото повече го правех, толкова по-зле се чувствах”, признава Шина Танна-Шах от английския град Нортхамптън. Тя е трябвало да се подложи на 6-годишна терапия, за да се научи да не гони високи стандарти във всичко, след като е била на ръба на нервен срив. “Всяка вечер, след като сложех двете си дъщери да спят, се затварях в моята спалня, сядах на пода с гръб към вратата и плачех. Емоциите ми бяха навсякъде. Бях раздразнителна и ядосана”, разказва 37-годишната жена пред “Дейли мейл”.
Шина стига до това състояние, след като години наред се опитва да има перфектно тяло, да бъде съпруга и майка за пример, най-добър приятел и отличен служител в оптика. Първоначално смята, че ѝ се удава, но някъде около втория рожден ден на малката ѝ дъщеря нещата сякаш се срутват в нейния живот. Сега, като връща лентата назад, си дава сметка, че всичко започва още в детството и вероятно се дължи на нейните индийски корени. “В индийската култура перфекционизмът е често срещан. Родителите искат децата им да се възползват максимално от възможностите”, обяснява Шина. В тийнейджърските години нейният перфекционизъм се проявява в поддържане на страхотен външен вид - брои калориите в храната си и много внимава какво яде. Когато среща бъдещия си съпруг в университета, това толкова много я занимава, че отказва в продължение на година да се храни в негово присъствие. Притеснява се, че ако сложи нещо неподходящо в уста или пък разлее, ще съсипе съвършения си имидж. След като се женят, манията ѝ за перфектност се проявява в още повече неща. Избягва да говори, когато излизат с приятели, за да не се покаже пред тях като “недостойна” съпруга. Понякога дори се страхува да изведе дъщерите си в парка, защото знае, че по това време има много хора и ако някое от децата се разплаче, може да получи неодобрителни погледи.
“Външно изглеждах, че контролирам нещата и никой не можеше да предположи през какво преминавам. Всяка вечер съпругът ми Пий седеше от другата страна на вратата на спалнята, докато плачех, опитвайки се да ме утеши, но се чувствах сама и напълно съсипана”, разказва Шина. Тя обаче се вслушва в молбите на мъжа си да потърси професионална помощ. Подлага се на когнитивно поведенческа терапия. Благодарение на нея се научава, че не трябва да се утвърждава чрез чуждото мнение, а да се съсредоточи върху това, което иска. С изненада разбира, че и доста други хора имат проблем с постоянен натиск да изглеждат готини и да се справят с всичко.
Международно проучване, извършено в САЩ, Великобритания и Канада, установи, че перфекционизмът се е увеличил с 33 на сто между 1989 и 2016 г., като жените страдат по-често от него. Но това не означава, че всяко следващо поколение е по-съвършено. Напротив, ставаме все по-болни, тъжни и дори подкопаваме собствения си потенциал.
“Открихме, че две от всеки пет деца и юноши са перфекционисти, което означава, че започваме да вървим към епидемия и проблем за общественото здраве”, казва пред Би Би Си Кейти Расмусен от университета в Западна Вирджиния, който е част от изследователския екип. Перфекционистичните тенденции са свързани с редица проблеми като депресия и тревожност, самонараняване, преяждане, анорексия, синдром на хронична умора, безсъние, хронично главоболие, дори ранна смъртност и самоубийство. Установено е, че колкото по-силно човек се стреми да бъде съвършен, толкова по-голям е рискът да страда от психологически разстройства.
“Имаше предположения, че в някои случаи перфекционизмът може да бъде здравословен и желан. Въз основа на 60-те проучвания, които извършихме, обаче смятаме, че това не е така”, коментира Андрю Хил от университета “Сейнт Джон” в Йорк. По думите му да работиш усилено, да си отдаден и ангажиран, са желани качества, но за един перфекционист те са симптом или страничен продукт. “Перфекционизмът не е за високи стандарти, той е за нереалистични стандарти. Това не е поведение, а начин да мислиш за себе си”, допълва Хил.
Затова не може да се говори за здравословен перфекционизъм и да се търси равенство със стремеж към върхови постижения, които просто се дължат на съвестност.
“Вземете ученик, който работи усилено и получава лоша оценка. Ако си каже: “Разочарован съм, но всичко е наред, все още съм добър човек”, това е здравословно. Ако обаче съобщението в главата му е: “Аз съм провал. Не съм достатъчно добър”, това е перфекционизъм”, обяснява Хил. По тази причина перфекционистите са доста чувствителни към стрес. Един от ранните признаци при тях е усещането, че не могат да оправдаят очакванията на родителите. Стремежът към постижения не се наблюдава при всички, дори в някои случаи може да има защитна функция. Може би, защото все повече популярни хора говорят за разликата между това да си успешен и да си перфектет. Футболната звезда Кристиано Роналдо например казва, че се стреми към върхови постижения, а не към съвършенство. “Не съм перфекционист, но обичам да чувствам, че нещата се вършат, както трябва”, твърди той.
Някои изследователи обясняват нарастващия брой перфекционисти с развитието на социалните мрежи и доминиращото от рекламни послания медийно съдържание, според които всичко е постижимо “Свикнали сме да се сравняваме със зададените ни критерии за перфектен живот, но като цяло това е сбъркана житейска концепция. Всичко в съвременния свят ни внушава, че нещата, които са несъвършени. или онези, които са трудни за постигане, всъщност трябва да бъдат съвършени и лесни, стига да се трудим достатъчно в тази посока. Материален комфорт, добри приятели, страхотен сексуален живот, удовлетворяваща работа, хармонична връзка и успешни, възпитани деца - всичко това е възможно и постижимо”, коментира Фиона Бъкланд, която е лайф коучър. Само че, ако не успеем да пресеем трезво всички тези “житейски цели” и да се придържаме към наистина важните за нас, те могат да доведат до засилена самокритика и да унищожат способността ни да се чувстваме като пълноценни хора. Да ни направят изолирани от действителността, неразбрани и с усещането, че животът е катастрофа.