Димитър Аврамов: “Харвардци” да внимават – любимо на българина е да дава под наем, дори партии
Петков & Василев нямат нищо общо нито с Макрон, нито с Блеър. Но и промяната, и статуквото у нас са провалени, затова не бива да сме придирчиви към проекта
Още акценти:
Популисти са - не говорят по-зле от Борисов или от Слави Трифонов
Взимането на партии на концесия е много притеснително
Превръщаме се в политическо блато, ако срещу Радев на 14 ноември не се изправи силна фигура
Ако двамата бивши министри искат успешна формация, са на път да го постигнат. Но ако искат сериозна формация, не им се получава
Напълно е възможно “Продължаваме промяната” заедно с “Демократична България” и още една-две формации да доближат парламентарно мнозинство
- Дървено желязо, пластмаса, кукувичи проект, политически бракониери - това са първите определения на ваши колеги анализатори за новата формация на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев. Чух ви да я оприличавате със стартъп, а зад стартъпите обикновено застават чужди, не собствени пари, както сам казахте пред една телевизия. Кой стои зад проекта, г-н Аврамов?
- Първото, което трябва да кажем, е, че много стартъпи са успешни. Очевидно има нужда от нещо, което да ни извади от задънената улица, в която попаднахме в два парламента. И ако няма кон, ще трябва да се примирим с нещо по-ниско, приличащо на кон... Политическите проекти си ги произвеждаме ние като общество, така че, ако не ни харесват тези, да бъдем така добри да си произведем по-хубави.
Не виждам нищо лошо в опита на двама бивши служебни министри да влязат в политиката, но те трябва да имат предвид, че ще им е много по-трудно оттук нататък.
- Защо? Имат дипломи от Харвард, владеят чужди езици, вече имат и опит в политиката.
- Защото е едно да работиш като мениджър, назначен от президента в служебно правителство с кратък времеви хоризонт и към теб да няма очаквания. И съвсем друго да се опитваш да съставиш власт, да участваш в нея и да реализираш политически идеи, които са само едни от многото.
Ако като служебен министър правиш нещо, защото смяташ, че е правилно, в парламента ще трябва да го отстояваш и да убеждаваш други политически партии и обществото, че то е правилно. А у нас това става все по-трудно
- Сравняват “Продължаваме промяната” с НДСВ и “Новото време”, мнозина даже правят паралел с формациите на Макрон във Франция и на Блеър във Великобритания. Намирате ли основания?
- Сравнението с Макрон и Блеър изобщо не е уместно. До такава степен, че заслужава да бъде смачкано, сдъвкано, изплюто, хвърлено в кошчето, а самото кошче - запокитено на бунището. Макрон е национално усилие на политическия център във Франция да произведе някаква форма на съгласие в страна, която имаше проблеми във всички части на политическия си спектър. Левицата и десницата например не се справяха с националистическите формации.
А Блеър бе мащабен опит не на един човек, а на една цяла общност - социалдемократическа, да върне към модерния свят една ретроградна британска левица.
Не можем да сравняваме нито Макрон, нито Блеър с желанието на двама симпатични служебни министри да правят политика - това е абсурд!
- Друг щрих от образа на новия проект, будещ недоумение, е заявката на двамата му лидери да привличат с десни политики лявоцентристки електорат.
- Връщаме се към въпроса защо е политиката - дали просто е, за да вземе някой власт, или е затова да бъдат представени хората. Ако е заради първото, тогава подходът на г-н Петков и г-н Василев не е лош. Говорят популистки и не по-зле от Бойко Борисов или от Слави Трифонов.
Но ако става въпрос за устойчиви нагласи в обществото, стартът е лош. Защото какво означава “ще постигнем леви цели с десни средства”? Десните средства са намаляване на обема на държавата, ниски данъци, приватизация, конкуренция. Кои са левите средства? Равни доходи и високи данъци. Така че определението “леви цели - десни средства” е безумно и дори не заслужава да бъде анализирано.
Ако двамата се стремят да направят успешна формация в политическия център, където популизмът вирее най-добре, те са на ръба да го постигнат. Ако обаче се опитват да направят сериозна политическа формация, засега не се получава.
- Наричат “Продължаваме промяната” популистки проект, създаден да управлява огромни суми европейски пари. За други този проект е антиподът на досегашното управление и с потенциала да внесе нов стил в българската политика. Дали не е повече амбициозен, отколкото реалистичен за два месеца да спечели мнозинство, за да управлява?
- Знаете ли, ние, българите, сме се превърнали в тежки и мрачни скептици. От една страна, все копнеем да се появи нещо ново, от друга, като се появи, го убиваме с критиката си. Аз лично предпочитам да съм позитивно настроен и умерено критичен към всеки, заявил намерение да управлява, без да го отричам.
Намираме се в ситуация, в която статуквото не успя да остане статукво, а промяната не успя да се случи. И промяната, и статуквото днес са провалени, затова не може да сме много придирчиви.
- Управляваме 4 години, вдигаме държавата на крака, а после напускаме политиката и продължаваме с бизнеса си - така нарисуваха бъдещето на формацията си Василев и Петков. Не е ли твърде кратко времето, което си дават?
- Стартират много наивно и това може да им изиграе лоша шега. Политиката е сериозен процес, а не индивидуален спорт. Да подхождаш към нея набързо, ми се струва малко инвитро. За да се направи политическа организация, е нужно повече време. И ако на партиите, които искат да направят промяна, им е важно тя да е качествена, трябва да е свързана с хората, със съсловия и ценности. Промяна не се получава през появата в публичното пространство като еднодневка. Но не е проблемът в начина, по който действат Петков и Василев. Проблемът е, че всички у нас действат по този начин, когато става въпрос за политика. Първо, нямаме търпение, второ - нямаме желание да се обединим за каквото и да било. Стигаме до ситуация всичко да ни е “не”, а да казваме “да” само на себе си.
- Кирил Петков обяви, че са преговаряли със 7 или 8 партии за регистрацията си и предложението към тях е да се обединят в коалиция под името “Продължаваме промяната”. Кои ще са тези политически субекти, съгласни на такава асимилация?
- Нямам представа. Но взимането на партии на концесия е много притеснително. Много по-логично за мен би било две мажоритарни фигури, получили одобрение като служебни министри, да влязат в политиката като водачи на листи в някоя от съществуващите формации. Силната самоувереност, че непременно трябва да се направи нещо ново, някакво политическо инженерство и непременно газта и спирачката трябва да са в едни и същи крак и ръка, ми се струва нелогична и неправилна.
- Какъв е рискът?
- Например да не може да се постигне съгласие за това с каква партия да се участва на изборите. Напълно реално е, колкото и у нас да има кандидати да дадат нещо под наем - любимият бизнес на българина, та дори и партии. Ако някой е направил неуспешна партия, защо ще я ползваш? Какво има в нея?
- Добър ли е ходът на Петков и Василев с “Волт” на Настимир Ананиев?
- Въпросът ви ме навежда на мисълта да събера приятели и да регистрираме 5-6 партии, за да можем да се класираме, когато се явят следващите супергерои да влязат в политиката.
- Кой ще последва двамата служебни министри на 14 ноември? Твърди се, че ще отхапят електорат от почти всички партии, но с различна тежест - най-много от ИТН, по-малко от ДБ и ИБГНИ и по нещо от периферията, доколкото е останала, на ГЕРБ, а донякъде и на БСП.
- На всички избори досега у нас винаги е имало група избиратели, настроени да гласуват за промяна, и винаги са се появявали субекти, представящи се за нещо ново, почтено, което ще разчупи модела, ще ни извади от мрака, ще изгони орките и ще ни върне в света на хората. Какъв е проблемът, ако едни избиратели, които вчера са гласували за партията А, днес да гласуват за проекта Б? Откъде ще дойдат гласовете? Аз бих изчакал.
- Излязоха данни от три социологически сондажа със сходни данни - ПП печели декларативните 8-9%.
- Социолозите в момента задават въпрос дали хората биха гласували за формация, която още не се е случила. Нека най-напред чуем какво говорят хората от тази нова формация, дори не знаем каква е - партия или коалиция, нито пък знаем кой ще е вътре с изключение на двама души.
- Социолозите обаче показаха данни - ГЕРБ отново е лидер, макар и да не расте, БСП наддава, победителят на 11 юли “Има такъв народ” отстъпва.
- ГЕРБ си имат ясни избиратели, които очевидно няма да станат повече. Дали ще станат по-малко - тепърва ще разберем. Много е важно дали тези двама служебни министри ще се обърнат към избирателите на ГЕРБ.
От БСП вече няма какво да се взима. “Има такъв народ” може би са в най-трудна позиция, защото са нова партия и нямат трайна връзка с избирателите си. “Демократична България” пък са с изключително ясен профил и мисля, че ще успее да си задържи избирателите.
Склонен съм да мисля, че изследванията, които към днешна дата показват, че “Демократична България” губи от проекта на Петков и Василев, са рискови и неточни. Колкото и кратки да са кампаниите, все пак в тях стават някакви процеси и можем да прогнозираме как ще свършат, преди дори да са започнали. Затова е много вероятно новата формация на Петков и Василев да изненада убедените, че единственото, което ще постигне, е да разцепи вота за “Демократична България”. Възможно е да се случи нещо друго - например подкрепата за тях на изборите заедно с “Демократична България” и вероятно с още една или две формации, да се приближи към парламентарно мнозинство. Но това също е хипотеза.
Като цяло състоянието на българската политическа система е такова, че ако отидем на избори с каквато и да е нова формация, вероятно ще постигнем същото, каквото в предишните два парламента. Затова е нечестно да сме негативни към нещо, което още не се е случило.
- Двете нови формации - “Има такъв народ” и бъдещата “Продължаваме промяната” заявяват, че Румен Радев е техният президент, но отричат да са президентски проект или поне да са под влиянието на Радев. Дали подкрепата за Радев е ключ към събирането на по-висока подкрепа?
- Не, в никакъв случай. И това не е проблем на довчерашните служебни министри, или на “Има такъв народ”. ИТН просто не са се готвили да издигат президент и вероятно наистина симпатизират на Румен Радев и начина, по който той се държи. Големият проблем на президентските избори е един и той се нарича ГЕРБ. От 5 г. ГЕРБ всеки ден и час ни обясняват какво голямо зло е Румен Радев. И 5 години не намериха един качествен кандидат да застане срещу него. Това е част от лидерския проблем на партия ГЕРБ. Президентската институция е обединител. А най-големият в ГЕРБ е нейният председател. Ако той не иска да е кандидат за държавен глава, партията му автоматично влиза в криза, защото е родена в първо лице единствено число.
Ако ГЕРБ искат да излязат от сегашната си изолация, има два пътя. Или да издигнат консенсусен кандидат, който да обедини дясноцентристките избиратели, или Борисов да се яви на президентските избори срещу Румен Радев. ГЕРБ имат да доказват, че са прави в оценката си за Румен Радев. Те се провалят в това.
- Как ще завършат изборите 2 в 1 на 14 ноември?
- Има два месеца кампания. Със сигурност хората не са решили за кого ще гласуват, ще чуят какво казват политиците и част от тях ще си променят мнението. Има поле за конкуренция, нека дадем шанс на политиците да ни кажат нещо, в което да повярваме. И преди да се е родило бебето, да не казваме какво ще е и как ще израства.
Сигурен съм, че президентските избори не са състезания с предизвестен резултат. Надявам се срещу Радев да се изправи силна фигура. Ако обаче няма алтернатива, се превръщаме в политическо блато.
CV
Роден е през 1973 г. в Пловдив. Магистър е по политически науки в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Има малък IT бизнес
През 2020 г. излезе книгата му “Новата държава”