Мира Радева: Ако Кирил Петков и Асен Василев се бавят с партията, губят битката предварително
Те няма да са опасност за БСП и ДПС, защото структурата им ще е в център-дясно и млади хора с либерално- левичарски убеждения, каза още социологът
Ако гласове на ИТН се прелеят в проект на Петков и Василев, подкрепата им за Радев за президент ще е важна
Президентът не е в най-добрата ситуация, скоро хората ще го питат защо всичко не е по мед и масло след свалянето на Борисов
Избори 2 в 1 са лош вариант, различни са институциите и нагласите и хората ще се объркат
- Г-жо Радева, предвид широкото обществено одобрение към министрите Кирил Петков и Асен Василев, както и заявените от тях позиции, един бъдещ проект около тях къде би се позиционирал – вдясно, в центъра или вляво?
- Понятията дясно, ляво, център са създадени и изградени в друга социална среда, защото те са понятия от 19-и век и са отразявали обществената реалност тогава. Обаче вече живеем в общество, което не само много се е променило спрямо тогава, но то динамично се променя пред очите ни. В резултат на това настъпва тотално объркване на всичко. И така заемаме политически представи отпреди два века, налагаме ги към една променена реалност и накрая, когато нищо не се получи, измисляме понятието популистки партии. Много хора като Тръмп, Саркози, Орбан, Макрон, Берлускони – цял свят е заринат от т.нар. популистки лидери.
Но те имат много важно качество – те са лидери. Тук е ключът. Какво означава да си лидер? Да носиш отговорност за останалите. Това е голямата болка на днешния ден – имаме една сурия популисти, но никой от тях не е лидер. Защото не иска да поеме отговорност за това, което се случва в страната.
В този смисъл имаме криза на лидерството. След като има такава тежка криза на лидерството, имаме нужда от нови лидери. Бойко Борисов вече няма обществената легитимност и хората не го искат, искат нови хора, които да се явят обединители. Румен Радев ще се бори за президентския пост, но институцията няма оперативна функция.
Това, което видяхме в парламента, бе много отрезвяващо, защото стана ясно как тези хора не искат да поемат отговорност за политическия процес. Кирил Петков и Асен Василев, бих казала, че изглеждат обнадеждаващо. Те правят някаква индикация, че може да имат подобни качества, но това тепърва трябва да го видим. Впрочем първият тест е много наблизо. Ако си лидер, ти имаш нюх, усещаш възможността и се хвърляш. Не се колебаеш.
В този смисъл ще разберем много скоро дали те имат потенциал да направят нещо, или не. Те със сигурност ще бъдат новият популистки лидер. Те ще компилират ценности от различни представи. Доколкото са западни възпитаници, ще продължат посоката интеграцията на България в западния свят. По отношение на икономиката ми е трудно да кажа, но ми направи впечатление начинът, по който Кирил Петков формулираше задачите на ББР – да е ориентирана към малкия и средния бизнес. Това много импонира на представите на българина, защото открай време той обича да си е сам играч и частен собственик. Ние винаги сме били страна на дребните собственици. Това е също форма на популизъм, но по-скоро изглежда либерално-левичарско, тип “ще защитавам малкия човек”.
По отношение на другите ценности, като традиционното семейство, сексуалните роли и т.н., очаквам да са в рамките на постмодерната култура, която приема различията, и пак клони към този либерален и ляв модел на промяна в обществото. Но всичко няма никакво значение, в сравнение с едно далеч по-важно нещо – дали имат качества на лидери и обединители.
- Какъв профил би имала такава партия - идеологически или експертен? Питам, защото думата партия и политик вече са обременени с негативна конотация и сякаш на почит е политикът “не-политик”.
- Опошлихме понятията “политик” и “политическо”, защото не разбираме, че то ни трябва. Политиците са управленци, а без тях накъде сме. В този смисъл нищо не пречи след време да опошлим и “експертен”.
Важно е да разбираме, че имаме нужда от лидери и водачи и когато имаме нужда от тях, ние трябва да ги уважаваме. Това е голям дефицит в нашето общество – уважението един към друг. Ако не се научим да уважаваме лидерите си, няма и да ги изграждаме. Човешкото уважение към лидера, към неговата роля, към неговата изключителност – това го ражда, създава и изгражда. Ако не може да изградим това взаимно уважение помежду си, винаги ще бъдем една разпасана пасмина по групички и бандички, които воюват помежду си.
- Личният рейтинг на служебните министри може ли да се прелее като гласове в собствена партийна формация?
- Не. Това са условности. Рейтингът може да се сравни с “харесвам този, този, онзи”, обаче като застана пред всички тях, избирам един. Високият рейтинг е предпоставка, но той нищо не ти гарантира. Трябва да кажеш “Аз мога да нося отговорност, аз знам какво трябва да се направи в управлението и ще го направя по най-добрия начин”.
В тази връзка, ако те много се бавят с партийната си заявка или политическата си оферта, те са изгубили предварително битката. От друга страна, в самото общество трябва да има предпоставка за търсене на подобни лидери. Както през 2000 г., когато беше ясно, че доверието към СДС е доста спаднало, доверието на БСП не се покачваше и трябваше да има нова партийна оферта, за да може хората да ѝ дадат доверието си. И тогава това не стана за два месеца – образът на Симеон Сакскобургготски беше изграждан много преди това като авторитет. Нещо, което нямаме в момента.
Сега ситуацията е далеч по-критична и е възможно обществото много бързо да ги припознае като новите лидери. Но трябва да ги припознаят и политическите играчи. Ако Христо Иванов е разбрал, че неговият политически капацитет е дотук, защото трудно би разширил популярността си, той трябва да припознае нов политически играч. Въпреки че ми е трудно да си го представя, ако той ги припознае и каже: “Смятам, че ние трябва да се обединим”, да направят новия лидер Кирил Петков, това веднага ще прилепи допълнителни гласове. По същия начин ще е, ако постъпи и формацията на Манолова и триото. Трябва да има елементи на натрупване, което ще роди потенциал.
- Според вас ролята на “мъченик” дава ли тласък при създаването на партия? Защото такива случаи видяхме със Сакскобургготски и НДСВ, Борисов с ГЕРБ, Слави след референдума.
- Българинът обича да съжалява. Само на база на съчувствие не става. Могат да ти съчувстват, но нали трябва да те изберат, и то не за какво да е, а за лидер. Съчувства се на по-слабия и на онеправдания.
Според мен по-голяма роля играе надеждата, защото хората имат нужда от някой да поеме отговорност за управлението. Сакскобургготски, колкото и да е имал образ на мъченик, той постигна резултата си, защото хората очакваха при него да има просперитет. Бойко Борисов управляваше успешно, защото той беше лидер, и то по призвание.
- Фактът, че са посочени от Румен Радев за служебни министри, значи ли, че той ще е тяхната ракета носител, или обратното - те биха могли да бъдат неговата ракета?
- Процесът е по-комплексен. Това са едни хора, които дават надежди към този момент, защото сме изправени пред абсолютната дупка. Видяхме, че хората в парламента не са способни да се обединят около определена теза и сме в ужасен политически вакуум, в който трябва да търсим нови играчи.
Самият Румен Радев е в тежка ситуация. Като почне президентската кампания, много хора ще му кажат “нали ти щеше да ни дадеш просперитет и добро бъдеще, нали щяхме да свалим Борисов и всичко да тръгне по мед и масло”. Чия попара сърбаме днес? Така че той самият далеч не е в най-блестящата възможна ситуация.
- Той не е изразил и отношението към политическата заявка на служебните министри. Социалисти пък заявиха, че проектът на Петков и Василев вече обикаля структури на БСП и се опитва да привлече структурите на столетницата.
- На мен ми е трудно да привидя западни възпитаници върху терена на класическия избирател на БСП. Те не могат да намерят общи ценностни точки, те говорят на различни езици. И да ходят в структурите на БСП, кого ще заварят? По-скоро трябва да ходят там, където ИТН е спечелила гласове. Те са градски хора. БСП няма да изгуби много от тяхното присъствие, но ударен ще бъде традиционният избирател на градската десница, на Слави Трифонов, както вероятно и избиратели на ГЕРБ и СДС.
Няма опасност за БСП и ДПС, защото структурата на формация на Петков и Василев ще бъде в център-дясно с млади хора, които имат либерално-левичарски убеждения. Там ги виждам аз.
А при Румен Радев и президентските избори въпросът е съвсем друг. Нека да не забравяме, че ДПС му отказаха подкрепа, а в България при избора на президент, особено на втори тур, са имали важна роля.
- Но пък Слави заяви, че ИТН ще го подкрепят.
- Да, но ИТН отиват надолу. Ако гласовете се прелеят към евентуална формация на Петков и Василев, тяхната подкрепа ще е доста важна за Румен Радев. Но ние правим сметки без кръчмар. Потресаващо е за мен, че броени месеци преди президентския вот никой не обявява други кандидатури. Тези хора кого чакат. Това е абсолютна политическа грешка и е много непрофесионално. Досега трябваше да имаме и други кандидати.
- Освен че ще подкрепи Радев за втори мандат, Трифонов каза, че в следващото НС трябва да има правителство на всяка цена.
- И той прави сметка без кръчмар. Нали суверенът, за когото толкова говори, трябва да се произнесе. Ето, има нови партии и заявки. Много сме далеч от “правителство на всяка цена”.
В момента е толкова непредвидима ситуацията, че не мога да направя никакви уговорки и сметки, преди да се произнесе суверенът. А за да се произнесе, първо трябва да видим политическия пазар. Да подчертая – ако има нови политически играчи, избирателната активност ще се вдигне, а това е важно по отношение на легитимността. За да участват хората на изборите, трябва да има нови предложения.
Ако останем с това, което имаме, ще получим сходен резултат. Слави Трифонов имаше шанс и го пропиля – на два пъти. Неговата политическа роля в българския политически живот според мен е приключена. Ако Кирил Петков и Асен Василев много се бавят, ще си пропилеят шанса.
- Говорейки за избирателната активност, това е и сега фокусът на разговорите за вариант вот 2 в 1, който според някои социолози би объркал хората, размивайки президентската кампания.
- Точно така. Това е лош вариант и хората ще се объркат. Различни са институциите и нагласите. Много често президентската институция се разбира като коректив на изпълнителната власт, а сега стана мешавица, в която никой не знае нито за кого, нито за какво ще гласува, нито как да гласува.
Изпаднахме в тежка политическа криза, от която не е ясно как ще излезем. Много е важно да се сформира обединение около потенциала за ново лидерство. Ако и след тези избори не се намери математическа форма за управление, това ще е много лоша рецепта за българското общество.
CV
Родена е във Варна
Магистър е по социология в СУ. Доктор по социология в Института по социология към БАН от 1986 г. Доцент
Директор на създадения през 1991 г. Институт за социални изследвания и маркетинг
Специализира политически науки във Франция, има и специализация в университета в Бъркли, САЩ, със стипендия на “Фулбрайт”
През 2011 г. издаде книга за общественото мнение в годините на прехода
Преподава социология в ПУ “Паисий Хилендарски”