Тора Бора победи Запада
След 20 г. „война срещу тероризма“ "Ал Кайда" еволюира от малка група в Афганистан в глобална терористична мрежа
Афганистанският журналист Билал Сарвари публикува преди няколко дни видеоклип, който след това беше широко разпространен в социалните мрежи. На него се вижда как съратникът на Бин Ладен, съпровождан от колона луксозни лимузини и въоръжени бойци, влиза в строго охранявана градска резиденция. Според Сарвари, даденият епизод показва завръщането на д-р Ал Хак, отговарящ за охраната на лидера на "Ал Каида" в убежището му в Тора Бора, в родния му град в провинция Нангархар, след като неотдавна тя бе завладяна повторно от талибаните.
Това ни припомня, че хепиендът е запазена марка на Холивуд, докато в реалния живот често се случва обратното. Горчивият урок от изтеглянето на Запада от Афганистан след двадесет години война срещу тероризма, започнала и бе оглавявана от САЩ. В социалните мрежи един виц гласи: “Ако се чувствате безполезни, спомнете си, че на Америка й трябваха 20 години, трилиони долари и четирима президенти, за да замени талибаните с…талибани.
Дали историята е нескончаем низ от глупави решения с катастрофални последици, всяко от които поражда следващото? Потвърждение на подобен песимистичен извод виждаме в една или друга част от света.
Доклад на университета Браун разкрива, че 20-годишната антитерористична война, последвала 11 септември 2001 г., струва на САЩ приблизително 8 трилиона долара и е причинила смъртта на над 900 000 души. Сред тях са американски военни, съюзнически бойци, джихадисти, невинни граждани, журналисти и обслужващ персонал.
"Войната беше дълга, сложна, ужасяваща и неуспешна. При това тя все още продължава в повече от 80 страни", пише Катрин Лутц, професор по международни и обществени въпроси в Браун. Добавяйки: "Пентагонът и американските военни досега са изхарчили по-голямата част от федералния бюджет в неведение на по-голямата част от американската общественост“.
Войната на
задънената улица
По този начин войната срещу тероризма се превърна в най-дългия въоръжен конфликт в историята не само на САЩ, а и в света. Тя е неизмеримо по-дълга от двете световни войни, както и от войната във Виетнам. Освен финансовите разходи, и човешката цена е неимоверно голяма – стотици хиляди убити и много повече ранени и инвалиди се добавиха към жертвите на терористичните атаки.
Този конфликт обаче имаше катастрофален резултат и във военно отношение, тъй като в крайна сметка талибаните се оказаха победителите срещу единствената в света свръхсила – САЩ и НАТО . Все още обаче има надежда за разгромяване на терористичните групи, ако бъде извлечен основния извод от двадесетгодишната сага: при подобни неконвенционални конфликти, подривните групировки от типа на джихадистите печелят, ако избегнат поражение, докато конвенционалните армии я губят, ако не са постигнали категорична победа.
Във военно отношение американската доктрина предполагаше разгром на "Ал Каида" посредством ликвидирането на лидерите и командирите от второто ниво в йерархията на тази терористична мрежа. Подобен подход подценяваше или игнорираше най-важната динамика в развитието на "Ал Каида", а именно овладяването от страна на екстремистите на съвременните комуникационни технологии с оглед реализирането на своите политически цели и успешното извършване на терористичните акции.
Несъмнен е фактът, че "Ал Кайда" и ИДИЛ се отличават от традиционните ислямистки групи с уменията си да провеждат успешни комуникационни стратегии, насочени към нанасянето на морално-психологически поражения на своите противници. Това беше обяснено от Тина Браун в анализа си за медиите след пост модернизма, според която именно съчетаването на скоростния интернет със съвременните форми на фанатизъм са дестабилизирали целия свят. Подобно изявление направи и бившият шеф на Пентагона Робърт Гейтс, който заяви през 2007 г.: „Онзи, който ни превъзхожда в областта на комуникациите, е човек, който живее в пещера“.
Фаталната грешка, допусната от Вашингтон и неговите европейски съюзници, бе липсата на всеобхватна стратегия и тактика за справяне с този сложен феномен, които да не се изчерпват с военните действия, а да предлагат и решения на проблемите и ограничаване факторите, подхранващи появата и възхода на терористичните групировки. Западът игнорира факта, че тероризмът се появява именно в провалени държави и общества , които страдат от политическо, етническо, племенно и религиозно противопоставяне.
Към конфликтите от подобен характер трябва да добавим и политическа корупция, чрез която заинтересовани олигархични групи изплитат широка мрежа от зависимости не само от национален, но и от наднационален характер. Естествено в такива страни не може да се говори за истински политически плурализъм, активно гражданско общество и независими медии. В тях властите инвестират милиарди долари в репресивния апарат и в подкупването на религиозните институции, които в замяна легитимират политическата власт. В тези условия държавата изоставя двете си най-важни функции – образователната и културната.
Можем да говорим за политико-икономически провал на постколониалните държави в ислямския свят, който се отрази и на дейността на всичките държавни институции. Успоредно с това провал претърпя и официалната религия – ислямът, чиито имами тихомълком изпълняват ролята си на инструмент на властта. Когато управляващите в региона осъзнаха, че насилственият ислям който създадоха се превръща във враг номер едно на властта, те поведоха борба срещу него, защото не обслужваше вече техните вътрешни интереси. От друга страна обаче, те видяха в радикалните ислямисти и този тип фашистки ислям полезно чучело, с което да плашат света и да всяват объркване сред другите народи.
При това, Западът умишлено пренебрегваше факта, че много от неговите арабски и мюсюлмански съюзници от страните от региона финансират, въоръжават и спонсорират тероризма и неговите организации, като по такъв начин си гарантират, че техните икономически, търговски и военни интереси няма да бъдат засегнати от тяхната дейност.
Тук е мястото да припомним думите на бащата на пакистанската геополитика и бивш шеф на разузнаването (ISI) генерал Хамид Гюл: „Историята ще запише, че с помощта на Америка ISI победи Съветския съюз, а историците ще отбележат, че с помощта на Америка ISI победи Америка“.
Война срещу терора или
машина за тероризъм?
Парадоксалният резултат от войната срещу тероризма през последните две десетилетия е неговото възпроизвеждане. Вече можа да се кажа ,че имаме „ИНДУСТРИЯ НА ТЕРОРИЗМА“.
Това е своеобразен бумеранг - широкомащабните военни кампании с антитерористична цел имаха катастрофални последствия за стабилността в съответните държави, което на свой ред създава подходящи условия за разширяване периметъра на терористичната дейност. Според проучване на Американският институт „Карнеги“, 143 милиона души сега живеят в райони на граждански войни, което води до вътрешни и външни миграционни процеси, обхванали над 17 милиона души. Част от тях са и бежанските вълни, които достигнаха Европа. Арабите съставят 50% от броя на мигрантите в световен мащаб, макар че са едва 5% от населението на земята. Освен това вече имаме почти стотици хиляди младежи който знаят само да убият срещу пари като наемници .
Генерираните от конфликтите „преселения на народите“ също се превърнаха в среда за генериране и възход на джихадисти и в разсадници на идеологически и религиозен екстремизъм.
По такъв начин глобалният джихадизъм се възползва от тази ситуация и успя да се трансформира от малка група в Афганистан в огромна и разширена глобална мрежа. Така днес глобалният въоръжен джихад се превърна в своеобразен бранд, притежаващ множество марки, съответстващи на конкретната страна и среда; бранд, който умело използва социалните мрежи и съвременни технологии и маркетингови методи за постигане на политическите и военните си цели.
Преди около седем години, през юни 2014 г., светът беше изненадан от появата на нов джихадистки „проект“. Това бе оглавеният от Абу Бакр ал Багдади халифат, наречен „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ).
Тази квазидържава установи контрол върху територия с размера на Великобритания, населена от 10 милиона души. Въпреки успеха на международната коалиция в унищожаването на ИДИЛ и убийството на Ал Багдади, двете терористични организации – остатъчната ИДИЛ и "Ал Каида" – продължават да имат сериозно влияние, благодарение на активната джихадистка пропаганда в интернет и социалните мрежи.
След победата на талибаните, както ветераните-терористи, така и ново поколение джихадисти, се чувстват окрилени и готови за нови „подвизи“. Тъжната констатация е, че ако преди 20 години джихадисткото движение бе ограничено до Близкия изток, сега то се разпространява в Европа, Африка и в района на Сахел, Южна и Югоизточна Азия.
В Европа симпатизантите на двете водещи организации – "Ал Каида" и ИДИЛ – заедно с движението мюсюлманиски братя се чувстват като у дома си, тъй като са родени на континента. Те атакуват собствените си общности, радикализират в интернет и извършват безразборни убийства на „неверници“ с хладно и огнестрелно оръжие или с камиони в името на „свещената война“.
Горчивата истина е, че Западът не успя да разгадае и да противодейства на комплекса от личностни, обществени, политически и идеологически фактори, които продължават да генерират екстремизъм и да мобилизират предимно млади мюсюлмани към насилие. Според американските власти, след 2001 г. броят на установените или предполагаеми терористи е нараснал двадесет пъти.
Глобалната база данни за тероризма, поддържана от програмата START на Университета на Мериленд, показва, че от 2010 г. насам броят на смъртните случаи, свързани с тероризма в световен мащаб, се е увеличил с повече от 300 процента, а броят на терористичните атаки със свързани жертви се е увеличил с близо 200 процента.
Нека си зададем най-трудния въпрос: Защо тероризмът днес е по-разпространен отколкото преди 20 години? Защо джихадистите съумяват да оцеляват и да се адаптират въпреки военната, финансовата и медийната война срещу тях? При това, с разпространението на тероризма през последните две десетилетия се появи т.нар. „икономика на терора“ с оборот от стотици милиарди долари.
Горчивата истина е, че победата на талибаните ще вдъхнови екстремистките ислямски групи към активизиране вербовката на терористи по целия свят, което ще ни върне отново към изходната точка. Афганистан пак да се превърна в глобален постоянен център на тероризма.