Три министерства скъсяват времето, в което е забранено ракети да разбиват градоносни облаци
Ще се дебатира удачно ли е при опасност за унищожаване на големи селскостопански насаждения, самолети да кръжат или да ги пренасочват към други летища
През 2011 г. е взето решение за 1 час при планирани полети, но при подобни лоши метеорологични условия да не се изстрелват ракети. Сега идеята е да се намали този срок до 30 минути
Самолети - цивилни и военни, да бъдат отклонявани или полетите им отлагани, ако за големи селскостопански насаждения има опасност от силни градушки.
Според правила, въведени у нас преди 10 години, 1 час преди заявено прелитане се преустановява стрелбата с ракети по градоносни облаци над заплашена от подобно метеорологично бедствие територия.
Двама служебни министри - земеделският Христо Бозуков и транспортният Георги Тодоров, настояват да се променят тези правила и времето от един час да се скъси до 30 минути.
Причината
е унищожената
почти 100%
реколта в
Ръжево Конаре,
Белозем и
Шишманци
В събота вечер за близо час е било спряно изстрелването на ракети срещу градушка заради кацането на американски военнотранспортен самолет в Пловдив.
Стотици местни хора се разбунтуваха, земеделският министър отиде при тях и им обеща 100% компенсация на унищожената реколта от зеленчуци и плодове, а Върховната административна прокуратура нареди в кратки срокове да се посочи кой носи вината за спряното разбиване на опасните облаци. Христо Бозуков обеща на гневните стопани, че ще открият кой е виновен и той ще си понесе отговорността. Затова
спешно във
вторник се
събраха
експерти от
3 министерства
- на земеделието, отбраната, транспорта, и от РВД, за да обсъдят нов механизъм за борба с градушките.
От държавното “Ръководство въздушно движение” съобщиха, че на 28 август е извършен планиран полет от Рамщайн до Пловдив, чиято траектория преминава през активираните в този момент противоградни полигони 11, 12 и 13. Решението за спиране съгласно процедурата се взема от гражданско-военния център за координиране и използване на въздушното пространство в “Бояна”.
В събота, в 19,18 часа, е подадено искане към диспечера за спиране на полигоните с ракети, за да се осигури безопасното кацане на самолета на летище Пловдив.
В 19,35 ч
е получено
потвърждение
за прекратяване
на стрелбата,
в 20 ч самолетът е кацнал. В 20,11 ч - 40 минути по-късно, отвово е дадено разрешение за възстановяване на стрелбата по градоносните облаци.
Министърът на транспорта Георги Тодоров заяви пред “24 часа”, че авиацията действа по процедури. Така е било и в този случай - по протокол от 2011 г. , когато има планиран полет, в рамките на 1 час се спира изстрелването на ракета. Знаело се е, че ще лети такъв самолет, и не било допуснато отклоняване от процедурата.
Затова и транспортният министър държи да се съберат всички заинтересовани - министерствата, РВД, Гражданската въздухоплавателна авиация, Изпълнителната агенция за борба с градушките, за да обсъдят промяна на правилата.
Според авиационни експерти на един самолет може да се разпореди да кръжи встрани, докато трае обстрелът на облаците, но съществува риск да му свърши горивото. Вторият вариант е самолетът да се отклони за кацане на резервно летище, но пък ако е пътнически с 200 души на борда, е неясен е въпросът кой ще плати разходите за превоз на пътниците и обезщетенията за забавяне.
По тази причина експертите препоръчват внимателно да се преценява коя щета е по-голяма - ако е малък градоносният облак и се очаква да порази малка площ, няма да са оправдани загубите на авиокомпаниите и на летището. Ако има опасност обаче градушката да засегне голяма площ, то тогава в отклоняването на самолети имало смисъл.
В България борбата с градушките се води от едноименна агенция към земеделското министерство. Тя пази селскостопанската продукция в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Хасково и района на Подбалканските полета.
В България има
262 ракетни
площадки,
а защитаваната територия е над 20,5 млн. декара. Според данни на Агенцията за борба с градушките нейните площадки пазят продукция за 1,6 млрд. лева. Най-ефективно било, ако градоносният облак се обстрелва в ранен стадий, тъй като при зрелия стадий намалява ефектът от ракетите и вече формираният град падал на земята и убивал селскостопанската продукция. У нас е възприет методът на вкарване чрез ракетите в градоносния облак на реагент - изкуствени ледообразуващи ядра. Затова и най-успешно градушките били стопирани, като се внасят нови количества изкуствени ледени ядра на кратки интервали през целия период на активността на облаците.
След всеки обстрел с експерти от областните дирекции по земеделие се правели обследвания за щети върху селскостопанската продукция.
Освен с ракети и
3 самолета,
които летят
между Плевен
и Дуранкулак,
се борят с
градушките
в Северна България, обясни зам.-министърът на земеделието Явор Гечев. Според него това имало положителен ефект, тъй като градушките в тези райони са намалели изключително много през 2021 г.
Зам.-министърът също потвърди, че се работи върху сценарий някои излитащи или кацащи самолети да бъдат отклонявани или полетите отлагани, докато се обстрелват градоносните облаци. В противен случай загубите са огромни както за държавата, така и за производителите в частност.
Върховна
административна
прокуратура
също иска
виновника за
унищожената
реколта
в пловдивските села и възложи на инспектората на Министерството на земеделието да извърши проверка. Задачата е да се установи изпълнени ли са изискванията на противоградовата защита в България, която по закон е възложена на Агенцията за борба с градушките. Аналогична е задачата и към Министерството на транспорта, към което е Центърът за координиране използването на въздушното пространство. Имало ли е разрешение или забрана да се изстрелят ракети срещу градоносните облаци и какви са били причините за нея, питат от прокуратурата.
Бозуков: Ще се опитаме да дадем
обезщетения до края на годината
Помогнете, иначе ни остават два изхода - блокираме пътища или си мятаме въжето, обърнаха се към министъра фермери
РУМЕН ЗЛАТАНСКИ
Всички механизми ще бъдат използвани за максималното обезщетение на пострадалите земеделски производители, а финансовата помощ трябва да достигне до тях до края на годината. Това заяви министърът на земеделието Христо Бозуков, който посети засегнатите от градушката места край Пловдив.
“Г-н министър, помогнете. Иначе ни остават два изхода - блокираме пътища или си мятаме въжето.” С тези думи пък го посрещнаха близо 100 фермери от Ръжево Конаре и Дълго поле.
Той призова всеки засегнат в най-кратки срокове да подаде заявление в общинската служба “Земеделие”, за да се изпратят хора на терен, които да опишат щетите, и да се търси нужният вариант за компенсирането им. Ще бъдат използвани всички възможности, допълни министърът.
Има процедури, които трябва да бъдат спазени, и аз апелирам за съдействие, първо трябва да се направи оглед, както и да се изчисли размерът на унищожената продукция. “Разпоредил съм на служителите от областната дирекция “Земеделие” и от фонд “Земеделие” да извършват огледи на пострадалите площи в най-спешен порядък и да се опишат щетите. Те са тук на място, за да приемат заявленията на стопаните. Вече са изготвени голяма част от списъците с пострадали”, уточни земеделският министър.
Бозуков информира, че се използват средствата от държавната помощ за компенсиране на щети от природни бедствия, по която има 5 млн. лева. “При необходимост ще се търсят варианти за увеличение на бюджета на схемата. Ще направим всичко възможно земеделските производители да бъдат компенсирани в размер на извършените разходи по закупуване на семена, торове и други”, каза министърът.
Той се ангажира да постави и въпроса за компенсиране на производителите, пострадали от градушката, и пред еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски на предстоящия Съвет на министрите.
Важен елемент относно подпомагането на фермеритеи е нуждата от застраховане на продукцията, което все още не е популярно, заяви зам.земеделският министър Явор Гечев. Нямало голям интерес и към мярката за поемането на разходите за застраховка, която се финансира с европейски пари. Той уточни, че министерството има желание да помогне на земеделските производители, но не е редно това да става едновременно по две направления - за обработване на земята и за нереализирана продукция.
Според Ангел Велев обаче, чиито 70 декара с чушки са унищожени, фермерите не сключвали застраховка, защото застрахователите плащат малки обезщетения, а и нерядко отказвали дори да го правят.
“Излиза, че в България се мисли за всеки друг, но не и за нас”, коментираха гневно присъстващите на срещата с министъра и настояха за наказания на виновниците. Някои дори подметнаха, че може и да съдят държавата, но после се отказаха, тъй като само щели да си докарат разходи и ядове, без да има гаранция, че ще получат някакво обезщетение.
“Чухме от министъра това, които може би трябваше да чуем. Не можем да кажем дали сме доволни. Това може да коментираме по-късно в зависимост от това дали ще получим обезщетения", коментира Николай Здравков от Дълго поле. Той посочи и съсипания бостан с дини, където не беше останала нито една здрава. Загубите още при първоначалния оглед се оценяваха за над 25 000 лева.
“Няма човек в Ръжево Конаре, чиято земеделска продукция, засадена на полето, да не е пострадала от градушката", коментира кметът на селото Димитър Гинов. Щети са понесли и къщи, и автомобили.