Сергей Цветарски: Средно 230 лв. на човек остават след прехраната, отиват главно на имотния пазар
Призоваваме хората да се преброят електронно - то започва на 7 септември и е по-безопасно, казва председателят на Националния статистически институт (НСИ)
3% не е висока инфлация, но се откроява на фона на дефлацията до началото на 2021 г.
- Господин Цветарски, годишната инфлация стигна 3%, а не е била толкова висока от средата на 2018 г. Какви са основните причини за това повишение на цените?
- Всеки гражданин може да даде някакво обяснение за себе си, защото хората имат различно потребление, но специалистите може да го направят по-детайлно.
Нека отбележа първо, че инфлацията не е изненадваща или сензационно по-висока от предишни периоди. Данните показват, че през 2018 г. половината от годината мина с 3% и над 3% годишна инфлация. Това не е висока инфлация, но на фона на дефлацията, която беше до началото на годината, наистина се откроява.
Най-силните фактори за инфлацията винаги са били енергийните източници и производството на някои основни селскостопански стоки.
В случая е същото. Имаме увеличение на цените на някои хранителни продукти, на първо място олиото, което е поскъпнало с 47,6% в сравнение с година по-рано, хляба - с 8% отгоре, пресните зеленчуци с 3,8%. Млякото, млечните продукти и яйцата са по-скъпи с 2,2% в сравнение с година назад. Това не са изменения, които да стряскат.
Това, което обаче въздейства по-силно върху инфлацията, и то дългосрочно, са цените на тока, парното, газа, течните моторни горива и смазочните масла. Газът за битови и промишлени нужди например поскъпна с 47,2% в сравнение с година по-рано, което е много сериозно увеличение. То е еднократно към този момент и не е ясно как и дали би продължило и в бъдеще.
Цените на тока и топлоенергията също нараснаха осезателно, но и тези цени, както и на природния газ се определят по административен път, т.е. не е сигурно, че този ръст ще продължи, за да градим някакви хипотези върху това.
- Инфлация има и извън България, не е ли по-важно колко време още ще продължи този тренд?
- Факторите, които изредих, действат и в световен мащаб. НСИ не прави прогнози. Но нека все пак си дадем сметка, че винаги в такива ситуации идва един момент на насищане. Да, някои неща поскъпват, но след това идва една стабилизация и не трябва да се очаква, че този процес ще продължи вечно или поне дълго време.
- В данните за нашата икономика за второто тримесечие имаше едни феноменални 9,6% ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) на годишна база. Макар че сравнението се прави с ненормален период, очевидно е, че има нещо, което движи икономиката. Кое е то?
- Ръст на БВП 9,6% би бил нещо прекрасно, ако бяхме в нормална ситуация и всички фактори, които образуват брутния вътрешен продукт, работеха нормално. Но както сам разбирате, сравнението се прави с твърде ниска база. За съжаление, дори тези 9,6% не са достатъчни, за да компенсират спада, отбелязан миналата година заради мерките за справяне с пандемичната обстановка.
Най-същественият фактор за растежа на БВП в момента е крайното потребление, което има ръст от 6,7% спрямо година назад. Износът на стоки и услуги също влияе силно, той се е увеличил с 10,3%, а вносът – с 28,6%. Това изпреварващо нарастване на вноса е пряко свързано с нарасналото вътрешно потребление.
Третият фактор е т.нар. брутно капиталообразуване - това са закупените дълготрайни материални активи, от които се изваждат тези, които са излезли от употреба. В това влизат всички дълготрайни материални активи, трайните насаждения в селското стопанство, инвестициите също се смятат вътре.
- Износът възстановил ли се е напълно в сравнение с времето преди пандемията? А инвестициите?
- Износът все още не се е възстановил напълно на нивата си от края на 2019 г. Колкото до инвестициите, те са много малко. Но когато имаме предвид външните инвеститори, там действат глобални процеси. Очевидно има период на изчакване, един елемент на изясняване накъде ще тръгнат нещата.
- У нас инвестициите бяха скромни и далеч преди пандемията.
- Това е резултат от много комплексни условия и зависи изключително много от политическата обстановка, от рейтинга на страната и от ресурсите, които тя може да предложи. Не става дума само за места за развиване на различни проекти, но и за достатъчно квалифицирана работна ръка и т.н.
От друга страна, основните двигатели на ръста през второто тримесечие дойдоха от индустрията – добивната и преработващата промишленост, производството на електроенергия, строителството. Докато приносът на услугите беше далеч по-скромен.
- Доходите на българина се повишават с 11% спрямо година назад, а разходите – с 20%. Това е от данните за второто тримесечие, които излязоха наскоро. Нима българинът е почнал да харчи безразсъдно?
- Не толкова, по-скоро се е върнал към нормалното потребление отпреди извънредното положение. През 2020 г. потреблението рязко се сви, а и стоките и услугите бяха ограничени. В кризисни ситуации хората винаги се ориентират тъкмо по този начин. Част от разходите бяха ограничени директно от мерките за борба с епидемията - транспорт, почивки, развлечения. Сега се връщат към нормалното си потребление.
Разходите за транспорт и съобщения например през второто тримесечие се повишават с 25% в сравнение с второто тримесечие на 2020 г. Също са обясними и илюстрират връщането към нормалното разходите за облекла и обувки, за свободно време и развлечения. Миналата година всичко това беше ограничено, затова и сега има висок ръст.
Ако трябва да сравняваме директно и в абсолютни числа, общият разход на едно лице от домакинство през второто тримесечие е 1660 лв., докато общият доход е 1894 лв. Това означава, че все още има резерв за потребление.
Паричната статистика от банките също подкрепя това твърдение, тъй като те са кредитирали домакинствата през този период с нови 1,03 млрд. лв., а депозитите са се увеличили с 664 млн. лв. Това означава, че нетният поток от банките към домакинствата е 339 млн. лв. и тези пари са финансирали потреблението.
Колкото до разликата между доходите и разходите, тези малко над 200 лв. средно на човек, освен че са резерв за потребление, се изразяват в инвестиции на имотния пазар. Там също се забелязва оживление.
- Преброяването на населението и жилищния фонд веднъж бе отложено за септември, но, за съжаление, сме вече в четвъртата вълна. Няма ли опасност и този път да се отложи?
- Всичко, което се случи тази година: двете вълни на заболяването, проведените избори, а и очертаващите се нови, стесняват изключително много времето, в което да поместим преброяването. Когато го отложихме през януари за септември-октомври, нямаше никаква друга възможност.
Трябваше да изберем период, в който да сме сигурни, че няма да има нова вълна на пандемията и няма да има избори.
Едно преброяване не може да се подготви за дни или за седмици, ние 3 години се готвим за него и сме готови, така че да не излагаме на риск нито здравето на нашите анкетьори, нито на преброяваните. Затова сме предприели всякакви възможни мерки, минимизирали сме контактите, раздали сме предпазни средства.
Затова призоваваме хората да се преброят по електронен път, това е най-безопасното и трае не повече от 20 минути. Електронно преброяването почва на 7 септември, а от 20 септември до 3 октомври е вторият етап, при който нашите анкетьори ще обхождат онези, които не са се преброили електронно. Министерството на здравеопазването ни предостави възможността всички анкетьори да се ваксинират с ваксина, при тяхно желание, която ще е активна към датата на преброяването.
- Има много чувствителни въпроси обаче, например етническа принадлежност, майчин език, вероизповедание, здравословно състояние. Хората може и да не искат да отговарят на такива въпроси.
- Да, това са чувствителни въпроси, но преброяването е единственият източник на тази информация. Такива данни няма никъде другаде. Ако все пак някой има основателна причина да не отговори на тези въпроси, е дадена възможност да се даде и отговор “Не желая да отговоря”. Но ние призоваваме хората да отговорят. Те могат да бъдат сигурни, че тайната им ще бъде запазена.
- В сегашната обстановка как ще се преброят примерно студентите, които заради ковид мерките дълго време, а някои от тях може би и към момента на преброяването няма да са на лекции, а ще имат само онлайн обучение, т.е. ще са си по родните места?
- По условие хората се преброяват по обичайното им местоживеене, което при определени случаи е различно от постоянния или настоящия им адрес. Обичайното местоживеене е там, където човекът е живял през последните 12 месеца към датата на преброяването, а за студентите това е населеното място, в което е висшето учебно заведение. С други думи, студентът се преброява там, където е учебното заведение, а не там, където примерно живеят родителите му, независимо дали си е стоял при тях, или е ходил на лекции.
- А как тогава ще се преброят студентите, които примерно учат в Англия, но заради пандемията са си в България вече повече от година?
- За тях обичайното местоживеене също е в Англия, освен ако не са прекъснали следването си или не се обучават дистанционно последните 12 месеца. В такъв случай те трябва да се преброят тук, в останалите случаи – в Англия. В целия свят тази година се прави преброяване, включително и в Англия, и терминът “обичайно местоживеене” е възприет навсякъде в този му смисъл.
- Има и доста недискретни въпроси, например за взаимоотношенията в рамките на едно домакинство и за брачното състояние.
- За нас е важно да регистрираме реалното състояние на нещата независимо от неговото документно оформяне. Затова разглеждаме тези отношения като юридически брак, оформен по този начин, или като фактическо съжителство без брак. Хората може да живеят заедно и без брак, да имат деца, да са едно домакинство – т.е. да имат общ бюджет и да се хранят заедно, но да нямат подписан документ за съжителството си. Пък и отговорите на въпросите са на декларативен принцип, не искаме хората да представят доказателства. Преброяването просто прави една моментна снимка, състоянието е такова и ние го фотографираме, а след това можем да обособяваме различни групи.
- Кога най-рано след 3 октомври ще излязат данните от преброяването?
- Първите предварителни данни – до края на годината, преди Коледа. Те ще съдържат броя на населението, разпределението им по някои основни показатели, без да се навлиза в подробности. Окончателните данни, които ще са далеч по-пълни, ще излязат през втората половина на 2022 г.
CV
l Роден е на 19 юни 1958 г. в Плевен. Завършил е УНСС
l Специализирал е в САЩ, Малта и Русия
l В продължение на 3 години е бил маркетинг директор на “Мобилтел”
l В НСИ е бил последователно директор на дирекция “Регионална статистика”, съветник на председателя на НСИ, зам.-председател и председател на НСИ от юни 2014 г.
l Има научни публикации у нас, във Великобритания и САЩ