Оставете ме, гледайте другите, бездруго ще умра, казал д-р Черкезов, докато вадел 47 от горящ бус
Кожата му се свличала, но той се връщал в пламъците
15 август е обявен за българския Ден на спасението
Паметник, скрит под сенките на дърветата пред входа на областната болница във Велико Търново, се отрупва с венци и цветя на всеки 15 август. Звънът на камбаните за Голяма Богородица се смесва над старата столица с вой на сирени и едноминутно мълчание. Така екипът на МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” отбелязва всяка годишнина от подвига на своя патрон. Вече 58 г. от онзи 15 август, когато младият участъков лекар д-р Черкезов жертва живота си, за да извади пътниците от ада на горящ автобус край Горна Оряховица.
В жаркия августовски следобед на 1963 г. раздрънкан и претъпкан с пътници автобус се блъска в камион и избухва в пламъци. В рейса пътува младият лекар на с. Стрелец, Великотърновско, д-р Стефан Черкезов. Връща се от служебно съвещание в окръжния център. Сякаш съдбата праща доктора в автобуса факла. В покъртителен пост за него преди дни д-р Неделя Щонова разкрива, че той е
можел да пътува със
служебната кола, но
отстъпил мястото си
на колежка - нейната свекърва д-р Лиляна Маринова. Д-р Черкезов пътува прав до вратата и при жестокия инцидент е изхвърлен навън от взривната вълна. Има само леки травми, но човешкият и лекарският му дълг надделява и се хвърля в горящия автобус, за да спасява хората. Пламва косата му, гаси я с ръце. Бялата найлонова риза, с която е облечен, се стапя по тялото му и допълнително влошава изгарянията, но той не спира да се връща в пламъците. Спасява 47 души.
Когато от Велико Търново и Горна Оряховица пристигат спасителните линейки, 26-годишният медик отказва да бъде откаран в болница, въпреки че кожата му виси на парцали. Помага да пренасят пострадалите с носилки до последния човек.
“Отивах с големия ми син в количката при съпруга ми, който работеше в района на Захарните заводи в Горна Оряховица.
Бях на 200 м от
трагедията.
Изведнъж завиха
линейки,
спряха движението и разбрах, че нещо се е случило. После мъж от стражишкото село Николаево, който е бил в автобуса, разказа, че д-р Черкезов е помагал до последно.
Беше много добър и отзивчив млад човек”, спомни си през 2018 г. 78-годишната тогава Стела Колева. Пенсионираната рентгенова лаборантка лично познавала д-р Черкезов и бе дошла с букет бели хризантени пред бюста в областната болница.
Накрая лекарят спасител остава съвсем сам и тръгва пеша под жаркото слънце към Горна Оряховица. По пътя го пресреща върнала се специално за него линейка. “Пристигнал в хирургичното отделение на болницата, той отпраща втурналите се към него лекари с думите: “Колеги, оставете ме, аз бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти”, разказва в книгата си “Старо Търново” изследователката Тодорка Недева от търновския музей. Рано сутринта на другия ден, 16 август, д-р Стефан Черкезов
издъхва в адски
мъки и в пълно
съзнание
Край леглото му е младата му съпруга Лидия. Тя е свидетел и на последните му думи: “Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи; и нека да бъде горд с мене - показах се като истински лекар”, цитира в изследването си Тодорка Недева.
“Искаше да е голям лекар, но, за съжаление, малко практикува. Буквално изгоря по-малко от година след като го разпределиха в с. Стрелец, на 8 км от родното ни село Виноград”, разказа пред “24 часа” Георги Панчев, братовчед на Стефан Черкезов. Неговата баба и бащата на Стефан - Тодор Черкезов, са брат и сестра. Студентът по медицина живял известно време при семейството на Георги в София, докато по-голямата му сестра Вера довършвала апартамента си в столицата.
“Вера дълги години беше учителка в 6-о училище на “Граф Игнатиев”. Живееше на ул. “Витоша” 47, а ние бяхме на №37. Нова кооперация беше и преди да завършат апартамента, Стефан беше при нас.
Учеше медицина с
голямо желание и
беше много
амбициозен”,
разказва Георги. По това време той е ученик и с особен интерес разглежда книгите на батко си Стефан. “Имаше учебник по гинекология - една голяма тухла с цветни снимки. И аз гледам с жадни очи, да съм бил на 12 г. Той тогава ме плесна зад врата и каза:“Не ти ли е рано да гледаш тези работи!”, връща се в детството си Георги Панчев.
Има вече 27 г., откакто е напуснал София и се е върнал на село, след като се пенсионирал като старши шофьор на Столичната пожарна.
“С Бойко Борисов бяхме на една пожарна. Той беше взводен командир. Войнов ни беше началник. Само че те останаха да служат, пък аз се пенсионирах, дойдох си на село и съм щастлив”, вмята братовчедът.
Сега с охота
разказва родовата
история и води
журналисти до гроба
на д-р Стефан
Черкезов
в края на Виноград.
“Съпругата му Лили също завърши медицина, приеха я без конкурс след смъртта на Стефан.
Дълги години бе преподавател и доцент по социална медицина. Имат дъщеря - Антония, тя също е лекар и е в Германия.
Виж какво се казва
съдба - в Германия
се омъжи за лекар.
Той пък се разболя
от множествена склероза. Отдавна с майка си не са идвали в селото”, реди родственикът.
За съжаление, доц. Лидия Черкезова също е във влошено здравословно състояние и е ограничила контактите си, казват от лекарската колегия във Велико Търново.
Оттам ежегодно се покланят пред подвига на д-р Стефан Черкезов. И в родното му село има паметник, а в местното читалище се канят да подредят музеен кът.
Д-р Черкезов е първият лекар, герой на социалистическия труд. От 2005 г. по инициатива на в. “Български лекар” и на д-р Тотко Найденов датата 15 август е обявена за Ден на спасението и медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг.