Стотици изкачиха връх Свети Никола за 144 г. от Шипченската епопея
Стотици българи отново изкачиха в съботния ден 894-е стъпала до връх Свети Никола в Шипченския проход, за честването на 144 години от героичните боеве, решили хода на Руско-турската освободителна война. Няколко поколения от семейство с трикольори, някои облечени в народни носии, даже и хора в инвалидни колички се събраха край Паметника на свободата, за да почетат подвига на българските опълченци и руските войски. Тази година възстановки нямаше, но затова пък музей на открито с истински оръжия от периода показваха ентусиасти от клуб "Традиция".
Почетният председател на дружеството полк. Станчо Джумалиев отново е в униформата на ген.Столетов. Влиза в ролята на руския офицер дълги години. И сега на колана му виси автентична наградна сабя за храброст с георгиевска лента. "Между 250 и 350 души правим възстановка на сраженията. С 8 или 10 оръдия в зависимост от това каква възможност имаме да ги транспортираме дотук. Даже последните 7-8 години имаме и конна част, която участва също.Тази година обаче от областната управа ни казаха, че не е желателно да правим въстановки.Пандемията не плаши нито нас, нито тях, просто намериха предтекст да кажат: Няма да правите!", не крие огорчението си Джумалиев.
"Шипка е едно място, където се показва героизма на българските опълченци и руските воини, които са дали живота си за защитата от турските пълчища на Сюлейман паша", допълва той.
Дошъл е с 10-годишният си внук Момчил и сина си Юри. Четвъртокласникът за пръв път изкачва върха. Казва, че усещането е много приятно и спокойно.
"За първи път водя сина си тук и обиколихме да видим къде са били местата, отбранявани от опълченците. Говорили сме колко трудно е било, но ние сме отстоявали нашите национални интереси. Младежите сега, както е тръгнало, няма да ходят в казарма, а всеки един млад мъж трябва да усети какво е да служиш на Отечеството си, какво е призванието и дълга на мъжа. Много български мъже са дали живота си за свободата на България и трябва всеки млад човек да види това място и да усети духа", казва адвокат Юри Стефанов.
Вниманието даже и на президента привлича жена в инвалидна количка, но облечена с хубава носия. Елена Малешкова от Габрово не пропуска да се изкачи до Паметника на свободата. Казва, че не брои от колко години е така, защото това е като ударите на сърцето. "Реших да дойда, защото това е сърцето ми, на всеки един българин би трябвало да е сърцето му, колкото и препятствия да имаме в тоя живот, трябва да покажем по някакъв начин почитта си към тези хора, заради които днес ние сме свободни", казва габровката. Обяснява, че няма двигателе проблем, а е на хемодиализа и не и стигат силите. Иначе вкъщи има и въоръжение. Запален член е на дружество "Традиция".
Искаме да поддържаме всички традиции живи и, ако може, да се увлекат младите. Все повече млади хора искат да бъдат съпричастни, да бъдат българи и носят в сърцето си България", разпалва се Елена. Синът й също е привърженик на каузата, облечен е като хайдутин.
Млади и стари слушат открит урок по история, насядали по стълбите на величествения паметник с лъва. Преди известният историк проф.Пламен Павлов да започне, Славчо Велков декламира "О, Шипка!" облечен в униформа на опълченец.
"Първо трябва да разграничим върховете Шипка и Св.Никола. В последно време ние историчите от Великотърновския университет, искаме да се назовават нещата с истинските им имена. Боевете не са просто на Шипка, те са за защитата на Шипченския проход. Никой няма да преименува днешния град Шипка, нито прохода, нито ще отнеме цялата слава и емоция около това име, но все пак предната позиция е на връх Свети Никола, където е издигнат и паметника, а на съседният връх Шипка, който е малко по-нисък, идват Столетов и другите генерали", внася яснота Павлов. "Най-драматични са първите три дни от сраженията, но особено на 23 август натискът е бил чудовищен. И днес се спори дали са били 7-8 или 12 атаки, обстрел отвсякъде, но в края на краищата стоицизмът на нашите опълченци, импровизацията да се хвърлят камъни и дърве, което съвсем не е метафора на Вазов, а е самата истина, надделяват. Става нещо, което неслучайно е влязло във всички учебници по военно изкуство. До Първата световна война това сражение е един от образците на гениално решение на един на пръв поглед предрешен военен въпрос", казва проф.Павлов. А разказът му завършва с аплодисменти.