Христо Стоичков и Димитър Рачков: Излизаме, за да победим - младите днес не са като нас и няма кой да ги възпита
Уникално и забавно общо интервю с актьора и футболната легенда за театър, спорт, трамвая в София, дисциплината и ученето
Аз няма как да се върна в българския футбол и мога само да пожелая успех на Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров, казва Стоичков
- Главните герои сте в рекламен минисериал и два дни снимате по 13 часа. Къде е по-голяма дисциплината - в спорта или в рекламата?
Стоичков: Навсякъде. Аз не деля спорт, артисти, каквото и да е. Защото нямаш ли дисциплина, няма как да стане. При Рачков е както и при мен. Трябва да си постоянно нащрек, винаги подготвен и да имаш характер да го правиш. И да обичаш това, което искаш да правиш.
Рачков: Сега ще кажа за Ицо няколко неща и се радвам, че е до мен. Може би сме се засичали един път преди рекламата. Всички знаем кой е Стоичков. Аз съм впечатлен от този човек. Ицо, казвам ти го чистосърдечно. Изключително дисциплиниран. Знаем, че е професионалист във футбола, но е такъв и на снимачната площадка. Наистина съм впечатлен от начина му на държание с хората - от гримьорката до човека в павилиона за закуски. Има уважение към всички. Легендите, които се разнасяха за него, че е джаста-праста, не са верни. Елате да видите как се държи с хората!
- Какъв човек сте, г-н Стоичков?
Рачков: Истински.
Стоичков: За някои съм черната овца, но спортът ме научи на много дисциплина. Аз съм горд, че съм израснал в такова семейство, лека им пръст на татко и дядо. Те ме научиха на дисциплина, както и спортът. Много малък напуснах Пловдив - беше 1979 - 1980 г., и оттогава ред и дисциплина. Дойдохме тук, в София, много млади, както Рачков идва от Бургас. И трябва да се доказваме. Но когато около теб има 30-40 човека, освен уважение към тях трябва да има дисциплина и организация.
- Кой ви научи на тази дисциплина? Момчетата са по-своеволни, не обичат да им бъдат поставяни ограничения.
Стоичков: Нашите времена бяха други. Сегашното поколение няма нищо общо с нас, то няма как да стигне до нас, защото няма кой да ги възпита. Казвам го с голяма болка.
- За поколението във футбола ли говорите, или изобщо?
Стоичков: Изобщо. Аз съм на 55 години, Рачков е малко след мене. Той няма татуировки, обици, аз също. Ние имаме съвсем друго мислене. Аз излизам на терена и искам да победя. Няма как да се оставя някой да ме бие.
Рачков: И на снимачната площадка е така.
Стоичков: На нея аз се уча от него.
Рачков: Имам изключително голям респект към Ицо като личност, постигнала много в живота. Бях като новобранец,
гледах да не закъснея на
първия снимачен ден, да не
отида след Христо Стоичков
Стоичков: Снимането е съвсем различно от футбола и от театъра. Трябва да има разбирателство, да следваш неговия нюх, както той следва моя.
Рачков: С две думи - химия. Има ли химия между хората, всичко става.
- Кога се случи това разбирателство между вас двамата?
Стоичков: От първия ден.
Рачков: Или се получава, или не. Аз му се доверявам, гледаме се в очите, най-важното е, че се забавляваме с Winbet. Имаме много изненади за зрителите.
- В една от рекламите, когато Рачков се опитва да говори на английски, вие така искрено се разсмяхте и това сякаш не беше по сценарий. Така ли е?
Рачков: Абсолютна импровизация беше това.
Стоичков: Всичко дойде от това, че той така тръгна и от Бургас. Дойде на Централна гара с една раница.
Рачков: Точно там, Ице, вярно е. С турски сак, на който пишеше “Капучино”.
Стоичков: Носеше малко трева, защото му бяха казали, че в София трябва да носи трева на трамваите и да прескача линиите, да не го хване токът. (Смях.)Така сме ние. В спорта и в живота трябва да има майтап, но когато си на терена и на снимачната площадка, трябва да има голямо уважение. Искам да предам това и на по-малките.
Винаги, когато говориш с
някого, гледай го в очите
Очите издават всичко, цялата тайна е в тях. Ненавиждам хора, които не ме гледат в очите, когато говорят с мен, а си въртят погледа натам-насам.
- Какво научавате от Рачков - как да стоите пред камерата, как да произнасяте репликите?
Рачков: Не, не. Ицо има вече голям опит в телевизията. Говорихме си много.
Стоичков: 8 години съм вече в тази телевизия (TUDN - най-голямата испаноезична тв, б.а.), така че за мен е много лесно. Аз работя с най-големите спортни коментатори в Маями. В тази телевизия са над 3000 човека. Досега съм направил над 20 документални филма.
Рачков: А предстоят и още. Неговата програма не е като нашата.
- Как се чувствате в тв роля?
Стоичков: Съвсем комфортно, да ти кажа честно. Никога съм нямал притеснения, защото покрай мен има момичета и момчета, които са много образовани. Когато тръгна да правя филм, например за Рачков, личността му ми е интересна като събеседник. Но преди да стигна до момента, когато ще седна пред него, аз съм се подготвил във времето назад, свързал съм се с негови приятели, майка, баща, братя, сестри. Когато го питам нещо, спирам дотам и го слушам, защото той е важният човек.
Рачков: Аз съм имал случай преди години, в който срещу мен сяда журналист и казва: “Кажи какво да те питам”. Това е несериозно. Само вметвам, защото всъщност искам да благодаря на Ицо, който гостува при мен в “Забраненото шоу на Рачков”. Много мои колеги и приятели тогава казаха, че по-честно и истинско интервю той не е имал. Това беше комплимент и за него, и за мен, и за предаването. Минахме през всичко - през смях, през неговите сълзи, през неговата емоция, разказва за семейството си. Радвам се, че беше мой гост и това беше едно от най-хубавите интервюта, и се гордея, че беше при мен.
- Кога успявате да се отпуснете и да покажете истинската си същност?
Стоичков: Аз много-много не допускам, защото приятелството не го купувам. То трябва да се докаже. Затова и думата “аз” не я използвам в моя речник, зачеркнал съм я. Ако кажеш “аз”, той няма да е или ти няма да си.
“Аз” е много тежка дума,
изпадаш в ситуация, че си надменен
Ами ако не е той, аз какво ще съм? Всичко е взаимно, семейството ми е така, истинските ми приятели, всички деца във футболните ми школи съм научил така да се държат - и в Испания, и в Етрополе. За мен е важно човекът да си отвори сърцето. Когато стане, той е готов на много неща. Но има такива, които си отварят сърцето само да минеш 5 метра, и когато вече ти не го виждаш, камата идва директно.
Рачков: То се усеща, а и животът ни е научил. Още в първите 5 минути мога да преценя дали този човек е искрен към мен, или не. Имам това чувство, научил съм се през годините. Много рядко ме е подвеждало вътрешното усещане. Всеки е правил грешки, но се учим да не ги повтаряме. Много е важно да си честен към хората. Цял живот се стремя към това.
Затова той е човек, когото обожавам, легенда не само за България, световна легенда е. Мога да го гледам в очите и да му кажа: “Ицо, аз те харесвам, мога да ти бъда приятел”. Той по същия начин връща това чувство и това отношение.
- И двамата имате професии, при които се работи екипно. Заради това ли бързо сте научили да не слагате себе си пред другите?
Стоичков: Това научих от един човек - лека му пръст, винаги отгоре ще ме гледа и винаги ще съм му благодарен. Йохан Кройф се казва. Отидох в Барселона през 1990 г., другото е история какво съм направил там. Когато завърших моята кариера и вече бях по-близко до Кройф, той ми подари една книга, на чиято първа страница написа:
“Никога не казвай “аз”
Защо ти го казвам това? Когато кажеш “аз”, имаш 20 колеги около теб, които всъщност игнорираш. През годините той като треньор никога не ми каза: “Искам да направиш това, което аз съм правил”. Защото това много затормозява. Но ми казваше: “Направи го, както ти можеш”. Тогава в моето съзнание започнах да си изграждам мой стил - какво трябва да направя, кога да искам топката в дълбочина, кога да я искам на крак. С моите колеги се разбирам, без да говоря - и с тези в Барселона, и тука в националния отбор с Краси Балъков, с Данчо Лечков, с Ивайло, с Трифон, лека му пръст. Просто с един поглед те знаеха какво трябва да направят.
Рачков: И спортът, и театърът са колективно изкуство. Но всеки трябва да има собствен почерк. Имаме толкова големи имена, за съжаление, повечето от тях си отидоха. Велко Кънев, светла му памет...
Стоичков: Те ни изпратиха на стадиона на ЦСКА за Барселона, когато още бяха “НЛО”.
Рачков: ... безкрайно го обичах. Но тръгнеш ли да правиш това, което прави той, си загубен. Аз обаче съм крал от него в хубавия смисъл на думата. И съм му казвал: “Велко, аз крада от тебе”. Взимай, моето момче, каквото можеш, ми казваше той. Крал съм професия, майсторлък, занаят. Опитвал съм и от Мамалев, Антон Радичев, от хората, с които имах честта да работя. Имам щастлива съдба, защото съм се докоснал до тях, гледал съм ги, общувал съм с тях, играл съм с тях. Сега и с Ицо. Така че не мога да бъда недоволен от живота и от съдбата си.
Стоичков: Нашето поколение много ходехме да гледаме театър, защото той дава много да те упъти в някаква посока. Спомням си първия път, когато видях Васил Михайлов, след като направи “Капитан Петко войвода”.
Срещнахме се в резиденция
“Бояна” и аз се разплаках
Преди това не го бях виждал на живо, исках да го докосна. Или Аня Пенчева, или бате Иван Иванов. Когато направихме филма “Стоичков”, той беше вдъхновен от “Всичко е любов”. Този филм от 1978-1979 г. остана в съзнанието ми с това, че рано или късно искам да тръгна по същия път. С това, което беше бате Иван във филма - той бягаше от ТВУ, за да се среща с неговата приятелка, аз бягах от училище, за да играя футбол. И направихме паралел.
Нашите артисти ни дадоха много на нас. Толкова филми сме имали, постановки. Спомням си една случка, тя е всеизвестна, от “Балкански синдром”. Целият отбор сме на театър, пред нас седнаха мъж и жена и по едно време тя започна да вика, че ѝ крадат чантата, и аз хванах един зад врата.
Рачков: Но той не знае, че това е режисьорски поставено.
Стоичков: Батето вика: “Ние сме от постановката”, а аз: “Връщай чантата”. Ето това ни свързва с Рачков - спорт, театър, култура. И на мен ми е много лесно. Тези реклами за нас са удоволствие. Повтаряме по 2-3 пъти, а не по 20-30.
Рачков: От екипа видяха, че има някаква химия между нас и ни оставят с Ицо да импровизираме. Вчера една от гримьорките ми каза: “Абе знаеш ли, на края на снимките започна да говориш като Стоичков”. Виж колко бързо прихващаме един от друг.
Наскоро гледах отново документалния филм “100% Стоичков”. Такава емоция изпитах, такова чувство на гордост, че съм българин, заради тоя човек. Изнамерих на следващата сутрин телефона ти (към Стоичков), но впоследствие се оказа, че не е твоят, написах един дълъг есемес, ти не си го чел, защото не е стигнал до тебе.
- Какво пишеше в есемеса?
Рачков: Не си спомням сега, това беше плод на огромна емоция. Даже се просълзих, защото виждаш откъде е минал този човек, какво е направил. Целият свят го харесва. Само някой да ми каже лоша дума за него... Нали знаеш, че българите не обичаме успелите личности. Как може по цял свят да е признат, тука някакви да го плюят? Не го разбирам това нещо. Той е от друга категория, от друга планета. Ицето е световна величина, аз съм популярен само тука.
Не е хубава тази наша черта, че не харесваме успелите хора. Защо? Зарадвай се, тази енергия ще ти се върне.
- Заради това ли сте в Америка, г-н Стоичков?
Стоичков: Не. Така ме отвя вятърът. В тази телевизия работя много отдавна. Първо бях в телевизия в Мексико, после централата се премести в Маями. След като се оттеглих от футбола, директорът на телевизията ми каза: “Идваш в Маями с Мариана, искам да говоря с теб”. Хванах самолета, отидохме в Маями и той ми каза: “От утре си на работа в телевизията. Това ти е договорът.” Този човек направи такъв невиждан екип, в който сме над 30 души. Бившите футболисти сме 6-има и отделно са най-големите коментатори в световния футбол. Всички сме на едно място, това е нещо уникално. Всеки ден се уча от тях. Но не съм напуснал държавата си. Както виждаш, идвам си, отивам си, такава ми е професията. В момента заради работата повечето време съм там, но винаги съм харесвал нашата държава.
Рачков: Виж, Ицо продължава да работи. Повечето футболисти приключват кариерата си и могат да си живеят. Но той продължава с нещо друго, не бяга от новото.
- И двамата сте сред най-добрите в професиите си. Има какво да дадете, на какво да научите други хора. Не ви ли е тъжно, че спряхте с треньорството, г-н Стоичков?
Стоичков: Не, напротив.
Аз се предпазих от
най-лошото - корупцията
Няма живо същество да ми нареди да бия един мач или да падна един мач. Това, което съм спечелил колективно, това, което е индивидуално, аз не съм го купил. Потил съм се, имал съм контузии, лежал съм по болници. До мен винаги са били Мариана, моите деца, сега и внучката и са ме подкрепяли. Затова не искам моето име да се цапа, че Христо Стоичков е корумпиран. Няма как да стане това. Затова всяка жаба да си знае гьола и в гьола мястото.
Рачков: Да учиш други хора, не е за всеки. Не знам какво притежавам и какво съм постигнал. Не го казвам, за да скромнича, но за ученето се иска друг тип общуване. Не знам дали съм педагог, за да работя с деца. Нямам самочувствието на човек, който може да застане пред едни млади хора и да им даде нещо.
- Какво мислите за едно друго поколение футболисти - Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров, които искат да поемат БФС? Има подобна ситуация с вас през 2004 г., когато сте в основата на смяната на Иван Славков.
Стоичков: Рачков да говори.
Рачков: За тримата мога да кажа, че са гениални футболисти, които адски много харесвам. Мартин ми беше на гости, с Бербатов съм се запознавал. Това, което смятам, е, че винаги трябва да се дава път на младите, да им се подава ръка и да им се вярва. Виждам по сина ми. Понякога му казвам: “Чакай сега, малък си още”. Но някой път той разбира някои неща по-добре от мен. Самият факт, че тримата футболисти, които са приятели помежду си и съмишленици, са се събрали и искат да направят нещо, е достоен за уважение. Защото всеки бяга от проблемите. Те може и да не се занимават, всеки от тях може да си живее живота и да не се интересува. Всеки от тях може да си каже: “Не е добре във футбола, но аз какво да направя? Аз съм добър футболист.” Но се събират и се борят за нещо. Адмирирам ги за това и подкрепям тяхното решение, само така може да се върви напред.
Стоичков: Аз мога да говоря само позитивни неща за тримата, защото имах възможността да им бъда треньор. Обичам ги като мои деца. Решили са да оправят българския футбол и само мога да им пожелая успех. Аз няма как да се върна в българския футбол, това съм го заявявал много пъти.
- Лесно ли научихте и испански, и английски, за да работите в чужбина?
Стоичков: Абе английският ми е като на Рачков. Не е лесно. В ония години в училище учихме руски и тук - таме в седмицата по един час ни даваха да си изберем или английски, или френски, или немски.
- Вие какво си бяхте избрали?
Рачков: Немски - айн цу цвайн цу дрън.
Стоичков: После их либедих натюрлих.
Сега сериозно. През последните 10-12 години съм радостен, че се намериха учители, частни училища и школи, в които децата да се учат. Да знаеш един език, два езика, това е нещо голямо. Казвам ти го от опит. Когато отидох в Барселона, не знаех ни а, ни бе.
- Как се разбирахте с колегите си?
Стоичков: При нас е малко по-различно, нали знаеш, кимаме с глава за “да”, докато за чужденците това е “не”. Йохан Кройф ми говори, обяснява ми на дъската, пише, чертае. Разбра ли, ме пита. Аз кимам утвърдително. Бум по главата. Вика: “Половин час говоря, а ти не си разбрал”. Казах му, че в България това е “да”. Вярно, ми каза, когато съм идвал в България, наистина така беше.
Затова ти казвам, че като знаеш език, това е голям плюс. Сърцето се отваря, получаваш друга култура, получаваш други неща, които са важни в живота.
Аз отидох в Испания, но в Каталунския регион. Там почти не се говори испански, само каталунски. Смятай какво ми е било да гледам телевизия на каталунски и да говоря на испански. Как да го науча?
С английския се оправям. Как ме разбират? Аз не съм ходил на училище, не съм имал учителка да ме учи, знам това, което съм взел от практиката, от контакта с хора. Мога да се оправям, не ми е проблем. Но както Рачков каза, критици има за всичко. Въпреки това аз трябваше да се уча, трябваше да съм.
Вече осма година в тази телевизия ми е много по-лесно. Вярно, че говориш на испански, но хората, които са там, говорят и перфектно английски. И ти се учиш. Когато някои неща не мога да ги произнеса, допитвам се да ми кажат точната дума.
Рачков: Виж колко пъти в това интервю Стоичков каза, че се учи. А е човек на 55 години, който е легенда, звезда и идол. И си го признава за разлика от много хора, които твърдят, че всичко знаят.