Бомба под парламента, как да я обезвредим
Да си кажем “извинявайте” за тежките думи и да осигурим на страната онова най-добро управление, което можем да реализираме заедно
Депутатът от ГЕРБ Радомир Чолаков каза смислени неща от трибуната на Народното събрание миналата седмица. Потърсихме го да развие тезите си, но се оказа, че той не е успял да прочете цялата реч и ни я предостави. Заглавията са на редакцията.
Радомир Чолаков е един от създателите на студентската програма “Ку-ку”, от която тръгна и Слави Трифонов.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители,
Ясно е какво се случва и в този парламент. Ясно е, че вървим към трети избори за тази година. Ясно е, че целта на непрекъснато стимулираната политическа криза не е да се постигне подходящо и удобно за някого политическо представителство, а
да се взриви политическата
система във вида, в който
я познаваме
Да се дискредитира парламентаризмът до краен предел.
Да се обезсилят и направят смешни всички институции.
Да бъде употребена президентската институция.
Да се отсекат всички носещи колони на държавата.
Унищожаването на политическата система е заявената програма на партия “Има такъв народ” от първия ден на нейното създаване. Никой не може да казва, че не е бил предупреден. В момента имаме привилегията да наблюдаваме реализацията на техния проект от първия ред.
И се учудвам как уж отговорни хора от БСП, ДБ и ИБГНИ участват в този процес, наивно вярвайки, че ще имат полза от разрушението. Не, колеги, от разрушение имат полза само мародерите. Вие мислехте, че е за добро, но
преговаряхте с хора, които
разбиват държавата, за да
може после да дойдат
мародерите
и да я разграбят. Не биваше да правите този компромис. Те ще чегъртат и вас. Един по един. Вече започнаха.
Няма да се занимавам с анализи защо се стигна дотук. Анализите ще ги правим после. Сега спешно трябва да се взимат решения. Решения, които да спрат този безпредел, тази гавра с българския народ и с нас, неговите представители.
Предлагам първо. Ако още веднъж някой спомене за референдума от 2016 г., народното представителство единодушно и категорично да му каже да си гледа работата. Аз лично ще изпитам удоволствие, ако референдумът бъде повторен, за да видя какъв ще е резултатът към днешна дата. Щом някой иска да играе покер с нас, нека да играем покер. Крайно време е да спрем да бъдем изнудвани с онзи референдум, с който всички бяха подведени да поискат нищо по-малко от ликвидирането на политическата система.
Бих отишъл и по-далеч. Спомняте ли си шестте въпроса в референдума на Слави? Ще ви ги припомня. Мажоритарни избори, задължително гласуване, забележете, по интернет, намаляване на броя на депутатите на 120 души, намаляване на субсидиите на политическите партии на 1 лев и пряк, мажоритарен избор на полицейски началници в два тура. Всеки един от тези въпроси разклаща обществената организация в нейните основи. Но всичките шест, разгледани в тяхната систематика и логика, ако бъдат удовлетворени, ще означават Третата българска държава да приключи своето съществуване.
Аз не мога да си представя
по-перфидно конструирана
бомба, заложена
под сградата на Народното
събрание
Вие знаете това. Затова ви предлагам да спрете повече да се гънете под натиска на мародерите и ако още веднъж някой спомене за онзи референдум, да му кажем: “You will not pass” (“Няма да преминеш!”). И да се приключи с този така наречен “политически проект” веднъж за винаги.
Второ. Предлагам да забравим думите “Велико народно събрание” и “президентска република”. Представяте ли си ВНС в днешната политическа ситуация? Искате ли го?
Искате ли
президентска република?
Конституцията ни е добра и няма никакъв проблем, който да не може да бъде разрешен с изменения в обикновеното законодателство. Дайте да не докосваме повече кутията на Пандора. Впрочем много ми е интересно дали през следващите дни някой няма да предложи да се свика Велико народно събрание и кой ще е той.
Трето. Обръщам се към кукловодите, ако такива съществуват, и към олигарсите и политическите инженери, които реално съществуват. Преди години един македонец ми каза: “Ние може да нямаме държава, но ще си я направим, защото знаем колко е важно да имаме собствена държава, която да ни пази. Вие, българите, имате готова, стара държава, а я разрушавате пред очите на целия свят. И утре няма да има кой да ви пази. Няма по-прости хора от вас. Няма!”. Та, уважаеми дами и господа от сенките,
спрете да се занимавате с
политическо инженерство
и да разрушавате държавата, защото после няма да има кой да ви пази. Надявам се, че съм пределно ясен.
И четвърто. За да излезем от политическия батак, в който се вкарахме, предлагам всички да си припомнят думата “извинявайте”.
Има две партии тук, които нямат проблем с тази дума. Едната е ГЕРБ. Няма друга политическа сила през целия преход, която и чийто лидер да са имали куража толкова често и искрено да признават свои грешки, да казват “извинявайте” и да се поправят в името на по-доброто управление. Сигурно е могло и повече, но по принцип ние нямаме проблем да се извиним, когато сме сбъркали.
Другата партия е “Има такъв народ”. Тя няма проблем с думата “извинявайте”, защото тази дума я няма в техния речник. Да кажат например “Извинявайте за референдума”, “Извинявайте за срамните ни кадрови предложения”, “Извинявайте за това, че ви бъзикаме през цялото време”, това те не го могат. Това никога няма да стане. Единственото, което вероятно могат да кажат, е: “Извинявайте, че не успяхме да взривим държавата”.
Надявам се с общи усилия да не им позволим да го направят, защото, ако го постигнат, те отново няма да се извинят. Херострат не се е извинявал.
В заключение мисля, че отговорните политически сили спешно трябва да започнат разговори за възстановяване на доверието помежду си и за доверието в политическата система. Всички са правили грешки, но това не означава, че всички са маскари.
Тази страна няма нито един
нерешим проблем
и с общи усилия и със съборен дух всички те може да бъдат решени за много кратко време. ПП ГЕРБ, при всички забележки към нея, винаги е била като котва, която е пазила държавния кораб. Така е и в този парламент, така ще бъде и занапред. Дайте да си кажем по едно “извинявайте” за всички изречени тежки думи и да осигурим на страната си онова най-добро управление, което можем да реализираме заедно.