БСП решава на подпис за кабинета, но остава условието той да е без Петър Илиев
Националният съвет на БСП ще вземе днес решение на подпис дали да подкрепи предложения от "Има такъв народ" кабинет, но остава условието в него да не е номинираният за вицепремиер и вътрешен министър Петър Илиев. Това става ясно от разпратения документ до членовете на пленума.
Още в понеделник след извънредно заседание на Изпълнителното бюро и ръководството на парламентарната група лидерката Корнелия Нинова обяви, че в БСП са, меко казано, смутени от тв изявата на Илиев и постави условие към ИТН той да бъде оттеглен. Това е записано и в проекторешението, предложено на Националния съвет - че се дава мандат на парламентарната група да подкрепи правителството на ИТН при условие, че бъде оттеглена кандидатурата на Илиев.
В понеделник обаче зам.-шефът на ИТН Тошко Йорданов отговори задочно на искането на БСП. В предаването "Лице в лице" по bTV той бе категоричен, че Илиев няма да бъде оттеглен.
На членовете на червения пленум е изпратена и информация за постигнатите допълнителни договорености по политическата декларация между ИТН и БСП. Ето какво гласи тя:
След проведените първоначални експертни разговори с ИТН в съответствие с дадения на ИБ и ПГ „БСП за България“ мандат, за постигане на двустранно споразумение за подкрепа по политиките на правителство на ИТН в сферата на образованието, здравеопазването, социалната и икономическата политика, както и реформата в съдебната система, на свое заседание НС на БСП на 4 август 2021 г. оцени предложената декларация от ИТН като непълна с оглед постигнатите договорености в двустранните разговори.
НС на БСП даде мандат на ИБ на НС на БСП и на ръководството на ПГ „БСП за България“ на базата на представената политическа декларация на ИТН, да продължи разговорите до постигане на споразумение, гарантиращо изпълнението на уточнените договорености в експертните срещи и посочи конкретни бележки по отделните политики, за които преговарящият екип да настоява да влязат в окончателния документ.
На база на това решение бяха проведени последващи разговори между предствители на ИТН и БСП, и бяха постигнати следните допълнителни договорености по сектори, както следва:
Икономика:
- Постигане на фискална еквивалентност спрямо коефициент на догонване при децентрализран бюджет.
Финанси:
- Максималният праг на бюджетните разходи на БВП се определя спрямо средните нива на ЕС. Максимално ограничаване на непланирани бюджетни разходи.
Здравеопазване:
- Преизчисляване на труда на медицинските специалисти и дейности в системата на здравеопазването;
- Стартиране на реформа за въвеждане на декомерсиализация на държавните лечебни заведения;
- Спешни мерки за подготовка на лечебните заведения за преодоляване на четвъртата Ковид вълна. Усъвършенстване на единната информационна система за Ковид;
- Подготовка за въвеждане на безплатни лекарствени средства за деца до 14-годишна възраст;
- Оптимизиране на разходите на здравноосигурителната каса с оглед на предефиниране на диагностичните стандарти.
Образование:
- Продължаващо увеличение на учителските заплати и тези на академичния състав, ориентирано към повишаване на качеството на образованието.
- Утвърждаване на механизъм за обвързване на системата на висшето образование с необходимостта от кадри за икономиката;
- Изработване на ефективна и обективна система за акредитация на висшите училища;
- Увеличаване на академичния обмен на учащи между страните от ЕС и Република България. Създаване на модерна система за специализация на университетските кадри;
- Въвеждане на нова методика за финансиране на образователната система;
- Преглед на учебното съдържание и учебните програми, с цел отчитане на възрастовите особености на учениците.
Земеделие:
- Преструктуриране на държавните горски предприятия, с цел дългосрочно използване на дървесните ресурси. Стимулиране на биоразнообразието.
Гореизброените допълнителни политически ангажименти, договорени от преговорния екип, съгласно решението на НС на БСП, са залегнали в предложения нов документ, който е подписан от страна на ръководството на ПГ на ИТН и има следното съдържание по сектори:
Правосъдие:
- Премахване на специализираните съдилища и прокуратури.
- Въвеждане на работещ механизъм за предсрочното прекратяване на правомощията на главния прокурор.
- Реална съдебна реформа чрез структурни промени във Висшия съдебен съвет.
- Реформа в Прокуратурата, която да гарантира контрол върху всичките й актове, засягащи пряко интересите на гражданите.
- Реално електронно правосъдие, с цел постигане на бърз и справедлив процес.
Икономика:
- Промяна на Търговския закон, с цел правното обезпечаване на различните етапи във финансирането на стартиращите компании. Данъчни стимули за стартиращи малки и средни предприятия, създаващи над определен брой работни места и отговарящи на определени условия.
- Премахване на бариерите за правене на бизнес и постигане на интегрирана и съвместима дигитална среда за обслужване на граждани и фирми през една точка. Изграждане на икономика на данните и отворените финанси. Постигане на регионална децентрализация.
- Създаване на регионални икономически зони и намаляване фрагментацията на пазарите чрез насърчаване на конкурентоспособността.
- Подкрепа на предприемачеството и изграждане на експортно ориентирана икономика.
- Детайлно картографиране на местните ресурси, демографски и географски нужди.
- Стратегия за хармонично развитие и мобилна свързаност на регионите с догонващо развитие.
- Постигане на фискална еквивалентност спрямо коефициент на догонване при децентрализиран бюджет.
- Привличане на висококвалифицирани кадри от чужбина в съответствие с нуждите на българската икономика и улесняване на процедурата на сини карти.
- Използване на зелени технологии за постигане на кръгова икономика.
Финанси:
- Стремеж към намаляване на бюджетния дефицит на мандата като към края му бюджетът да бъде балансиран.
- План за капиталова подкрепа на малки и средни предприятия.
- Въвеждане на програмно бюджетиране, базирано на анализ "Разходи-ползи" и осигуряване на по-добра прозрачност, отчетност и проследимост на публичните средства.
- Данъчни стимули за инвестиции в производството - освобождаване от корпоративен данък при реинвестиране на печалбата на предприятията в производствени активи и възможност за ускорена амортизация.
- Увеличаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС - 165 000 лева.
- Въвеждане на обратно начисляване на ДДС за секторите "Плодове и Зеленчуци" и "Биопроизводство" за осигуряване на конкурентно предимство на българските производители.
- Фискална децентрализация - преотстъпване на част от приходите от корпоративен данък и данък върху доходите на физически лица в централния бюджет на общините.
- Отменяне на облагането на лихви върху депозити и застрахователни плащания.
- Максималният праг на бюджетните разходи от БВП се определя спрямо средните нива за ЕС. Максимално ограничаване на непланирани бюджетни разходи.
- Изграждане на прозрачна и достъпна за гражданите платформа за генериране на критерии за обществени поръчки, тяхното възлагане и изпълнение.
- Изсветляване дейността на ББР, прозрачност и приоритетно финансиране на малките и средни предприятия.
- Реорганизация на Комисията за финансов надзор и развитие на капиталовия пазар.
Здравеопазване:
- Реформа на модела на здравеопазване чрез приемане на нови "Закон за лечебните заведения" и "Закон за здравното осигуряване". Създаване на електронно здравеопазване.
- Премахване на модела "клинични пътеки" и замяната им с диагностично свързани групи.
- Създаване на ефективно работеща доболнична (амбулаторна) помощ и общодържавна система за профилактика на социално значимите за България заболявания.
- Спешни мерки за промяна в правилата за работа на Националната здравноосигурителна каса.
- Създаване на ефективна национална система за осигуряване на спешна помощ с включено авиационно звено.
- Преизчисляване на труда на медицинските специалисти и дейности в системата на здравеопазването.
- Стартиране на реформа за въвеждане на декомерсиализация на държавните лечебни заведения.
- Спешни мерки за подготовка на лечебните заведения за преодоляване на четвърта Ковид вълна. Усъвършенстване на единната информационна система за Ковид.
- Подготовка за въвеждане на безплатни лекарствени средства за деца до 14-годишна възраст.
- Оптимизиране на разходите на Здравноосигурителната каса с оглед на предифиниране на диагностичните стандарти.
Социална политика:
- Въвеждане на необлагаем минимум за всички трудещи се и данъчни облекчения за деца.
- Подпомагане на млади семейства (до трето дете) на работещи и осигурени родители, както и студенти-родители.
- Преизчисляване на пенсиите и гарантиране на минимален стандарт на живот и социална подкрепа към възрастните граждани.
- Ефективно и прозрачно управление на капиталовия пенсионен фонд, с цел повишена доходност.
- Социална подкрепа към хората с увреждания на база на техните потребности.
Образование:
- Продължаващо увеличение на учителските заплати и тези на академичния състав, ориентирано към повишаване на качеството на образованието.
- Запазване и доразвиване на институционалния експертен проектен потенциал в институциите, които администрират и създават наука.
- Ефективна интеграция на малцинствените общности в образователния процес.
- Утвърждаване на механизъм за омвързване на системата за висше образование с необходимостта от кадри за икономиката.
- Постигната договореност за въвеждане на мандатност при директорите на училища.
- Строеж на детски градини, където е необходимо.
- Изработване на ефективна и обективна система за акредитация на висшите училища.
- Увеличаване на академичния обмен на учащи между страните от ЕС и Република България. Създаване на модерна система за специализация на университетските кадри.
- Въвеждане на нова методика за финансиране на образователната система.
- Обособяване на научни клъстери от образователни институции, които работят с общ академичен обмен.
- Преглед на учебното съдържание и учебните програми с цел отчитане на възрастовите особености на учениците.
Земеделие:
- Създаване на условия за развитие на семейно земеделие с цел формиране и запазване на средна класа земеделски производители.
- Реформиране на поземлените отношения с цел забавяне на концентрацията на производствен ресурс.
- Осигуряване на възможност на браншовите организации да участват в процеса на вземане на решения относно политиките в сектор "Земеделие".
- Подобряване на състоянието на ветеринарномедицинското обслужване и промяна в модела на взаимоотношенията "ветеринарен лекар-животновъд".
- Преструктуриране на държавните горски предприятия, с цел дългосрочно използване на дървесните ресурси. Стимулиране на биоразнообразието.