“Има такъв народ” не е невъзпитана партия, тя е постмодерна
Всички политически формации са част от едно общо коренище
Изявите на Слави, Тошко и компания постоянно дразнят професорите. Я Тошко ще реже езика на някакъв репортер, я Филип Станев се явява в Светая светих по съдрани дънки, я Слави обявява правителство, като че ли Хитлер обявява ултиматум на Чехословакия. Мъдрите професори не се уморяват да повтарят – така не се прави!
Но от друга страна, май точно така се прави. Накъдето и да се огледаме по света, все хулигани – я Тръмп в САЩ, я Бепе Грило в Италия, Фараж във Великобритания, Жириновски в Русия и т. н., и т. н. Забравих името на тази белгийска партийна лидерка, която обеща по едно фелацио на всеки свой избирател.
Явно уличната клоунада вече е на мода в световната политика. Тя е като епидемия. Значи вече е късно да се порицава, а трябва да се разбере и да се приеме.
Всичко си идва на мястото, ако признаем, че “Има такъв народ” е първият успешен опит за постмодерна партия у нас.
В политиката тя е това, което са пънкът или грънджът в музиката.
Целта ѝ е да разкъса паяжината на репресивната модерност. Или както би казал Мишел Фуко – да разкъсва оковите на фашизма. И не на историческия фашизъм (Хитлер, Мусолини и т. н.), “а на фашизма в нас самите, в нашите глави и в нашето всекидневно поведение, този фашизъм, който ни кара да обичаме властта, да желаем всичко, което ни доминира и експлоатира.”
Това именно е “чегъртането”– постмодерното рушене на репресивните йерархии в политиката, икономиката, семейството, секса, образованието (да не забравяме и неподписаната Истанбулска конвенция). Стилистиката на чегъртането в развитите държави има къде-къде по-дръзновени образци от скромните изпълнения на Слави.
Да вземем например филмите на знаменития режисьор, сценарист и актьор Куентин Тарантино – странни съчетания на социално послание и черен хумор с необуздан садизъм. Във всеки филм Тарантино разбива някой от митовете на социалния фашизъм по Фуко. Например в “Убий Бил” Ума Търман в ролята на Невеста лее реки от кръв, реже глави, ръце, крака и всякакви други органи, да не забравяме, че вади и очи. Две серии глобална касапница и накрая стига до самия Бил – виновник за нейните беди и баща на детето ѝ. Следват взаимни обяснения и накрая Невеста убива Бил с рядък удар от източните бойни изкуства. Каква е поуката? На пръв поглед няма такава, само ужас. Но този ужас изчегъртва “мъжкия фашизъм”. Феминизмът триумфира. Постмодернизъм.
В “Джанго без окови” Тарантино се разправя по същия начин с расизма, в “Имало едно време в Холивуд” – с холивудското лицемерие, в “Криминале” – с мафиотската романтика ала “Кръстникът”. И така нататък, и така нататък. Едно цялостно обобщение за репресивния нрав на модерното общество виждаме в “От здрач до зори” – тук пък всички се оказват вампири и кръв се лее чак до първите слънчеви лъчи. Чист кървав ужас, но има нещо интелектуално. Неуловимо, необяснимо, но го има.
Това е стилистиката, която може да се очаква от една постмодерна партия като ИТН. Тя е отвъд разума, мъдростта и политическия етикет. Нещо повече – тя е издънка от нещо много по-голямо, което включва всички възможни политически каузи, лозунги и стилове.
Обикновеният рационален разум мисли за ИТН като за проект на друга една партия. Но в такъв случай тя е нейна “калка”, както би казал друг един постмодернист. Калката е дума или израз, зает от друг език чрез буквално превеждане. Например думата “небостъргач” е калка на английската дума “skyscrasper”. Сърбите пък му викат “небодер”. Ако ИТН е калка на ДПС, тя щеше да се държи подчертано благоприлично. Но не е.
Тогава какво е? Ако използваме термина на великия постмодерен философ Жил Дельоз, партията на Слави е част от една “ризома” – т. е. коренище, чиито стъбла се движат хоризонтално плитко под земята, разклоняват се, свързват се и тук-там подават зелените си уши. Това подземно растение няма вертикален корен. То няма и принципи, каузи или пристрастия. То е коренището на цялата ни политическа система.
Времето на вертикалните партии вече отмина – те бяха отсечени. Корените им бяха извадени. На тяхно място световният елит посади коренища или „ризоми“, които нямат нито начало, нито край, нито някакви постоянни принципи, заради които могат да пострадат. Както пише великият Дельоз:
“Ризомата е съставена само от линии: линии на сегментарност, на стратификация като измерения, но също линия на бягство, или на детериториализиране, като максимално измерение, в което множеството метаморфозира, променяйки своето естество”.
Една такава метаморфоза очевидно е ИТН, но аз нямам необходимия научен инструментариум, за да я определя.
Инструментариум
нямам,
но имам
въображение Представям си как в края на 1989 г. властта отсече гнилия дъб БКП и на негово място бучна в пръстта някакво принципно ново растение, което и до ден днешен няма ясна идентичност. И няма да има. За ролята на Луканов при създаването на СДС вече много е писано – друг вектор на същата ризома. А ДПС? Жан Виденов би трябвало да знае. Ето какво каза той на голямата пресконференция през май: “Ахмед Доган… това е една от най-тежките, правени от тайните служби, сепаратистка провокация срещу България в началото на 80-те години... Нещастен български опит за операция “Тръст”*. С личното участие на Секретариата на ЦК, най-добрите кадри международници… Върхът на Ахмед Доган, предполагам, е
България да е
на парчета
Поне като знам великите сили, по които се е ориентирал. И главно Русия, той ми каза…”.
Очевидно на мястото на БКП няма нищо, една голяма дупка. Но пък нещо много по-всеобхватно и универсално пълзи под земята. То няма дълбоки корени, няма и дълбоки идеи. “Ризомата е антигенеалогия – пише Дельоз. - Това е краткотрайна памет или антипамет. Ризомата действа чрез вариране, експанзия, завоюване, улавяне, забождане.”
Та едно такова улавяне и забождане е “Има такъв народ”, ако подхождаме към темата правилно. Част от ризомата се е поддала над пръстта, за да поеме слънчевите лъчи. Друга се прибира. Ако мислим за ИТН като за малка част от голямото партийно коренище, ще разберем
защо се получи
такъв кабинетен
тюрлюгювеч
И ако ИТН не успее да прокара своя кабинет, а БСП с третия мандат успее, и то пак с помощта на ДПС, “Изправи се…” и същата ИТН, и ако на това отгоре кабинетът е същият като служебния, голямото коренище на българските партии ще лъсне на повърхността. Изводът е, че както и да гласувате – захранвате неговите общи жизнени сокове. Поне докато я има тази избирателна система.
*Операция “Тръст” – през 1921 г. съветските тайни служби създават фалшивото “Монархическо обединение на Централна Русия”. Чрез него те проникват в емигрантските среди.